Петдневна работна седмица, в която нямам време за спорт. Работата изпива енергията ми и сякаш нямам сила да се движа. Искам да спортувам, но вече съм стар.
Познати ли са ви тези оправдания?
Те не съществуват за 85-годишния Ед Уитлок. Един от най-забележителните атлети в света. Да подобрява рекорди в бягането е като детска игра за канадеца, който е родом от Лондон.
Понастоящем Ед живее в малкия град Милтън в провинцията Онтарио, Канада. През годините той е поставял цели 36 световни рекорда последователно в категориите за 65-69, 70-74, 75-79, 80-84 и 85-89 годишни.
Дистанциите, които той е пробягвал с лекота варира от 1,5 км до маратон или впечатляващите 42,195 км.
По-рано през тази година Ед постави рекорд на дистанцията 1 миля (1,69 км) за възрастовата категория 85-89 години с впечатляващия резултат 7 минути и 18 секунди и 55 стотни.
Това се случи точно десет години след като той спря хронометрите на 5 минути 41 секунди и 80 стотни в Кеймбридж, Онтарио, за световния рекорд в дистанцията 1 миля за възрастова група 75-79 годишни.
Колкото и да е бил зает през всичките години дълбоко в себе си Уитлок запазва страстта си към бягането. Неизбежното се случва и въпреки напредналата си възраст той решава да обуе маратонките отново и да излезе навън.
Къде тренира?
На по-малко от сто метра от дома на Ед се намира импровизираната му тренировъчна база, която всъщност е... гробище.
В миналото най-дългите му тренировки са достигали до три часа. Интересно е, че с напредването на годините часовете не намаляват, а се увеличават.
„Работата е, че три часа вече не са ми достатъчни, за да вляза във форма. Вече ми трябват поне четири часа тренировки и в това отношение нещата ще стават все по-зле”, е категоричен Ед, цитиран от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации.
Маратонът в Торонто
Забележителният атлет не беше се включвал в маратон от три години и на старта в Торонто дори съперниците му бяха щастливи, че старият Уитлок е отново на линия.
„Предполагам е хубаво, че хората се вдъхновяват от това, която правя. Аз обаче съм леко засрамен и нямам адекватен отговор на интереса към мен. Не се мисля за вдъхновяваща личност. Не съм от онзи тип хора, които излизат на сцената, посочват те и ти казват: Ти можеш!”
Така е Ед, ти не ни го казваш. Не е и нужно. Просто продължавай да бягаш.