Резултатът е 2:0 за българския национален отбор по волейбол срещу олимпийския шампион Бразилия. 6000 в зала „Конгресна“ и десетки пъти повече пред телевизионните екрани все още не могат да осъзнаят, че мачът може да завърши с победа за „лъвовете“. Такова нещо се случи за последно през 2010 г. на световното първенство в Италия, но тогава и двата отбора излязоха на полето с калкулатори и мисъл за… загуба, която щеше да им донесе по-лесен следващ съперник.
11:10 в третата част за „селесао“, на сервис е Лукарели. Бразилецът се слави със силен начален удар, който обаче не е проблем за Николай Пенчев. Топката е над главата на Георги Братоев, ръцете му я насочват в зона 4, а там вече лети едно момче, което предусеща своя звезден миг…
Но да се върнем през 2004 г. в залата на пловдивския „Виктория Волей“. Общо взето, пътят пред две момчета е предначертан с раждането. Синовете на дългогодишния играч на „Локомотив“ Пловдив и „Димитровград“ – Зарко Пенчев, със сигурност знаят какви искат да станат, когато пораснат. Залата е техен втори дом, идол е не само татко, но и батко – Николай вече тренира здраво, за да постави основите на успешната си кариера.
Ред е на близнаците Чоно и Розалин да последват стъпките му. Може би съдбата има пръст в разпределението на постовете. Чоно е по-голям с няколко минути и винаги е бил по-спокойният и разсъдливият, докато Розалин е избухлив. Топката също намира логика в това. Все пак тя се чувства далеч по-добре, когато преминава първо през ръцете на прецизен разпределител, а след това отскочи от пода под силата на удара на устремен атакуващ.
Синхронът между Чоно и Розалин е естествен. Дрязги и подмятания винаги има, но стане ли въпрос за атака, двамата са почти безпогрешни. Това забелязва и Драган Иванов – българският волейболен Индиана Джоунс, който е отъпкал първите метри на пътя на толкова много талантливи играчи. И с 10-годишните тогава близнаци Пенчеви също не прави грешка.
Колкото и да е добра, школата на „Виктория Волей“ се оказва неподходяща за Николай, Чоно и Розалин, най-вече заради липсата на добър мъжки отбор. Тримата поемат в посока „Пирин“ Разлог, и то срещу сериозни трансферни суми за българския волейбол – 30 000 лв. за Ники и по 20 000 лв. за близнаците.
Именно в планинското градче те успяват да изградят както техника на полето, така и характер извън него. Прогресът е видим! Фамилия Пенчеви има национални състезатели във всички възможни възрасти.
Розалин следва плътно по петите Николай. Той обаче отказва да копира! Докато по-големият с 2 години Ники работи усилено по посрещане и впечатлява с тези свои характеристики, по-малкият усъвършенства силните си атаки и мощния сервис.
През 2011 г. Николай осъществява трансфер в италианския гранд „Пиаченца“. Мястото му на позиция 4 във „Виктория Волей“ заема Розалин. Още същия сезон двамата с Чоно печелят сребърните медали в първенството.
През следващата година близнаците се връщат в родния „Виктория Волей“, който играе във елита, но само за кратко, за да отпътуват пак за Разлог. Ясно е, че целта е чужбина, а най-примамливата дестинация е Полша, където Николай вече се е превърна в любимец на публиката.
През 2014 г. Чоно и Розалин подписват договори с осемкратния шампион на страната СКРА Белхатов. Първата година на посрещача обаче преминава в бившия отбор на по-големия му брат – „Ефектор“ Киелце.
Сезонът не е добър от гледна точка на класирането, но Розалин може да се похвали със стабилна игра, титулярно място и видимо израстване. Е, не успява да победи батко си, който защитава цветовете на „Асеко Ресовия“, но пък привлича вниманието към себе си.
Сезон 2015/16 Розалин прекарва в турския „Белидиеспор“. Представянето му е забележително! Пловдивчанинът се превръща в най-резултатният волейболист в шампионат, в който се подвизават световни звезди като Дик Коой, Цветан Соколов и Михал Кубяк! Розалин няма спирка!
Изострената политическа обстановка обаче го принуждава да търси алтернатива. Мястото е едно от най-желаните за всички волейболисти – елитната група на Италия. През последния сезон Пенчев носеше екипа на „Латина“ и успя да си свери часовника с най-добрите. Натрупа и самочувствие, промушвайки атрактивно топката между блокадата на Иван Зайцев, Лука Ветори, Христо Златанов, Османи Хуанторена и други негови идоли.
Розалин едва ли е бил изненадан от повиквателната за националния отбор от Пламен Константинов. Той направи своя дебют през миналата година, след като беше част от състава, спечелил сребърен медал на европейските олимпийски игри в Баку.
…Но да се върнем в зала „Конгресна“, където резултатът е 2:0 гейма за България и 11:10 за Бразилия в третата част. Николай Пенчев – Георги Братоев – ръцете на Розалин Пенчев и пода на полето на „селесао“. Атака като за учебник! Със сила, която можеше да отвори дупка в реновираната зала. Сила, произлизаща от години целеустремен труд и верни решения.
След секунди Розалин е в прегръдките на съотборниците си с „бяло-зелено-червени“ фланелки. Два гейма по-късно е на седмото небе, а още седмица поне ще бъде в журналистическите заглавия.
След победата над световния шампион Полша Константинов беше предпазлив. Препоръча да не слагаме звезден статус на най-малкия Пенчев само заради един силен мач. Посъветва на своя възпитаник да обърне внимание на посрещането, което му куца от време на време. И с право!
Само че когато победиш олимпийския шампион за първи път от 7 години, разумът дава път на емоцията – чувството, което ни кара да влагаме надеждите си точно в това миловидно 23-годишно момче с ръст от 201 см и страхотна атака!
Розалин не обича да говори. Все още може би не свикнал с медийното внимание и камерите. Притеснява се и се усмихва свенливо. Той обича да казва и показва около мрежата. Както го направи срещу Русия, срещу Полша и срещу Бразилия – без капка страх и окрилен от логиката, че когато вложиш труд и сърце, когато извлечеш най-полезното от добрия пример и работиш за себе си и отбора, твоят звезден миг пристига.
Отъпканото свърши! Оттук следва по-трудното за него – да си проправя пътеки към непознатото и върха, защото мястото му е там – сред най-големите.
