Тя създаде термина "Златните момичета" в художествената гимнастика, под нейно ръководство на сметката на България "постъпиха" 294 медала (за жени и девойки), от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.
Днес (26 май), когато навършва своите 75 години, Нешка Робева е убедена, че гимнастиката, която вижда, не е тази, която харесва.
"Някъде прочетох, цитирам по памет древен философ, че най-голямата мъка е да имаш много знания, а да нямаш на кого да ги предадеш. Аз имам много знания в областта на художествената гимнастика. Абсолютно не съм ги предала. Това не е спортът, който аз съм правила, който харесвам, не е смисълът на спорта, заради когото аз съм влязла. Някакви кифли се носят, мамите ги харесват. Пък камъни, пък дантелки, пък финтифлюшки... Но истинският спорт, който създава личности... вече не го виждам. Съжалявам", каза легендарната треньорка пред Венета Георгиева в "Преди обед".
Робева сложи край на треньорската си кариера през 2000 г. От тогава тя се занимава със своята трупа, с която представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор.
"С този характер успехът никога не е траен. Сега, когато живея сама, и установявам колко това ми харесва, отчитам за себе си, че не съм общителен човек. Притеснителна съм. Когато бях по-млада, наистина бях по-срамежлива. Хората го тълкуваха като надменност и се обиждаха. Аз не можех да преодолея себе си, за да се правя, че съм приятел с всички. Ужасно ме притесняваше и сега ме притеснява. Аз не отдавам толкова голямо значение на това, което върша, защото смятам, че ми е дадено. Дава ми се, за да го направя. Там, където има зрелища, има популярност. Аз никога не съм тичала подир зрелищата, освен в спектаклите", заяви Робева.
Тя заяви, че почти е сложила точка и на кариерата си като хореограф и режисьор на въпросните спектакли.
"Тази пандемия за мен беше прекрасна, защото ми помогна да се отдалеча, да установя колко много съм изгубила, като съм се откъснала от природата. В крайна сметка аз реших, че толкова, колкото ми остава да живия, колкото ми е дадено, искам да бъда там, където е естествената страна на хората. Онзи ден садих домати, пипер, тиквички, семена на цветя, плевя, копая. Какво ли не правя?! Отглеждам животинки. В селото има и прекрасни хора, има и други. Има хора, които спасяват изхвърленото в кашон животинче, а други, които от джиповете карат и стрелят. Има всякакви хора, но аз имам контакт със свестни хора", сподели още Робева.
