С любовта към художествената гимнастика е закърмена от малка. Майка й – Светлана Куюмджиева, е един от основателите на клуб "Алегро" в родния й Търговище.
Ясена Стойнева няма друг избор, освен да се привърже завинаги към изяществото на художествената гимнастика. От малка тренира, но обстоятелствата налагат да прекрати спортната си кариера рано.
„На мен още като състезател мечтата ми беше, ако не успея да се реализирам като състезател, да се реализирам като треньор. След като се отказах малко по-рано, реших, че трябва да се занимавам с това, защото много обичам художествената гимнастика. Много ми харесва треньорската дейност и смятам, че това е моето поприще.“, започва разказа си Ясена.
А първите й стъпки като треньор започват в родния й клуб. Първоначално води подготвителна група и помага на майка си с малчуганите. Обяснява със спокойствие и загриженост на малките гимнастички какво е „жабка“, как се опъва падьом, как да направят мостче без да се ударят и защо е важно винаги да поздравяват.
Ентусиазмът, с който Стойнева работи, привлича вниманието на бившата й вече лична треньорка – леля й Мариана Василева. Треньорката работи в клуб „Левски“ в София, а в групата й се подготвят някои от най-големите таланти на България.
Василева я кани в столицата за помощник. Там Ясена се сблъсква със сериозната работа на един треньор по художествена гимнастика. Наричат я кака Яси, а децата в групата се молят да играят съчетания при нея. Тя е спокойна, прави забележки с уравновесен тон и винаги намира нещо положително в представянето. След като Василева заминава за Азербайджан и става главен треньор на националния отбор, съвсем логично кани Ясена със себе си. Младата треньорка постига забележителни резултати.
„Работих първо с ансамбъл-девойки. Още първата година на европейското те завоюваха сребърен медал, от което бяхме много щастливи, защото положихме страшно много труд. Естествено, не съм работила само аз с тях. Мариана Василева беше главен треньор, аз бях помощник. След което започнах да работя с индивидуалното. Може би най-изявената ми гимнастичка беше Лала Юсифова, която отново завоюва сребърен медал от европейско и бронзов медал в отборното. След което съм имала още гимнастички с по-напреднало класиране, отново имахме европейска вицешампионка.“ разказва за опита си Стойнева.
Сърцето й обаче я дърпа към България. Прибира се у дома преди 3 години. Работи заедно с майка си в Търговище. Но талантът й и енергията, с която работи, не остават незабелязани.
При това от качествата й е впечатлен не кой да е, а жената, която подготвя „космонавти“ в зала „Раковски“ – Весела Димитрова, треньорката, извела България до първа олимпийска титла.
„С Весела се познаваме още когато тя работеше в Швейцария, а аз в Азербайджан. След като се прибрах, тя ме покани един път да огледам новите композиции на олимпийските ни шампионки – съчетанията, които бяха за Токио, ако имам някои идеи, да й препоръчам. След което не се бяхме виждали доста време и малко след олимпийските игри тя ми се обади и ме покани да работя с новия състав на предварителния лагер. Изминаха тези три седмици, в които аз работих с момичетата, прибрах се в Търговище и малко след това дойде поканата от нейна страна, да работя заедно с нея и с Михаела.“, казва Ясена.
И добавя: „Наистина се почувствах много горда и за мен това беше огромна чест. Трябваше ми обаче малко време, за да взема това решение, тъй като трябваше да го обсъдя със семейството си. Имам две малки деца и може би това беше малко по-трудното във взимането на решението.“
Цялото й семейство обаче осъзнава, че такава възможност не може да бъде изпусната, затова и Стойнева получава пълна подкрепа от всички. А най-горда е майка й, за която младата треньорка ни разказва със сълзи в очите.
„Тя беше много щастлива, като се прибрах преди три години, защото като всяка майка иска децата й да са при нея. Работихме заедно и когато дойде предложението, тя каза „Аз очаквах, че в един момент това ще се случи, но не мислех, че ще е толкова скоро“. Разбира се, че ме подкрепи и е много щастлива, че съм тук, защото смята, че моето място не беше в Търговище и че имам потенциал да се развивам.“
„Защо са насълзени очите ми ли? Защото винаги съм чувствала подкрепата на семейството си и като майка вече на две деца мисля, че е много достойно, много гордо да знаеш, че детето ти постига нещо в живота.“
Пълна подкрепа Стойнева намира и в залата в София от новите си колеги – Димитрова и Михаела Маевска.
„Много добре се сработваме. Наистина мога да кажа, че процесът върви много гладко. Всеки дава идеи, приемат се присърце. Пробваме различни неща и мисля, че в момента нямаме абсолютно никакви проблеми, за което съм им много благодарна. Включиха ме все едно цял живот сме работили заедно.“
А целите й:
„Да направим един много добър отбор. Да ги сработим, да ги изработим и дай Боже, да постигнем това, което Весела и Михаела постигнаха с предния състав.“
Стойнева ни казва, че не се е променила – отново обяснява спокойно и може да повтори една забележка хиляди пъти, но все пак има и лимит на търпението.
„Ако след една седмица не видя промяна в нещо, което съм повторила стотици пъти, започвам да се ядосвам. Знам, че потенциалът им е много голям, но им трябва още малко време, за да се сработят като отбор, тъй като всяка една от тях е много индивидуална като гимнастичка. Опитали сме да подберем най-доброто от всяка. Мъничко още търпение и нещата ще се наредят.“, казва Ясена, която е изпълнена с вяра за бъдещето на новия отбор.
