На 4 февруари в Пекин ще бъде поставено началото на 24-ите зимни олимпийски игри. Градът ще се превърне в първия, домакинствал зимно и лятно издание на най-важния спортен форум.
През 2008 г. Китай прие летните олимпийски игри. А надеждата беше ясна - страната да се отвори към света, да покаже, че комунистическите репресии са само слух.
Днес, на прага на старта на зимните олимпийски игри, нещата изглеждат доста по-различно. Не само заради смяната на ръководството на комунистическата партия, а и заради коронавируса. Очакванията на цял свят също не са като едно време.
През 2008 г. Китай сякаш поставяше ново начало. Страната посрещна международните си гости на фона на протестите за човешките права в Тибет и силното земетресение в Съчуан, при което загинаха около 70 000 души. Последното като че ли предизвика съчувствието на цял свят.
Местните партийни лидери пък искаха да представят страната в най-добрата светлина, да покажат, че ѝ престои бързо икономическо развитие, да се похвалят с новите архитектурни постижения, с възможностите за забавления за чуждите делегации, дори с новите музикални групи, черпещи вдъхновение отвъд границите на Китай.
Днес това няма как да се случи. Журналистите, които продължават да бъдат одобрявани от китайското правителство преди да влязат в страната, ще живеят в "балон". Те няма да имат достъп до местните жители, а причината е пандемията от коронавирус. Страната се стреми към нулево покачване на заболеваемостта и местните власти са категорични, че няма да рискуват.
През 2008 г. рестрикциите за влизащи в страната журналисти бяха намалени.
"Няма как старите правила да се завърнат. Китай има само една посока, която иска да следва - напред", заяви тогава пред Би Би Си посланикът на Китай в САЩ Кин Ганг.
Всъщност Пекин наистина се е развил за тези 14 години. Метрото в града имаше 4 линии, а 2 допълнителни бяха пуснати в експлоатация точно преди Игрите. Днес линиите са 27 с 459 спирки.
По-задълбочен поглед обаче говори друго. Страната продължава да бъде обвинявана в жестока цензура. Социалните мрежи се контролират. Наскоро избухна скандалът с тенисистката Пън Шуай, а група интелектуалци с по-остри възгледи бяха блокирани в една от най-разпростанените платформи в страната - "Уичат".
През 2008 г. Китай се хвалеше със своето "Птиче гнездо" - стадион, който спираше дъха със модерната си архитектура. Днес, един от проектантите му - Ай Вейвей, живее в изгнание в Португалия, тъй като си позволи да нарече летните игри "фалшива усмивка" и прекара известно време в затвора.
"Днес Китай се отклони още повече от демокрацията, свободата на печата и правата на човека и реалността стана още по-сурова", категоричен е той.
Архитектурният бум също дръпна спирачки. Особено след изказването на ръководителя на страната от 2013 г. насам Си Дзинпин, че се е уморил от тези "странни сгради".
Пред Би Би Си китайски журналист посочва и друга разлика - нощният живот в Пекин.
"Преди 10 години сякаш излизах всяка вечер. Сега сигурно съм остарял. Но истината е, че тогава имах и повече приятели от чужбина тук", казва той.
Докато през 2008 г. светът се вълнуваше за Игрите в Пекин и таеше надежда, днес част от страните решиха да бойкотират. САЩ няма да изпрати политическа делегация на откриването, обяви вече президентът Джо Байдън. Същите мерки предприемат Литва, Великобритания, Австралия, Канада, Косово, Япония, Дания, Естония, Белгия.
Избирането на Пекин за домакин на зимните игри пък като че ли беше предрешено. Норвегия, Швеция, Швейцария и Германия се отказаха в процеса на кампанията, а единствен конкурент остана Казахстан. Според президента на Международния олимпийски комитет - Томас Бах, Китай е "безопасен избор".
Докато светът обвинява домакина за принудителен труд, тежки условия и политически арести, а Китай се брани, наричайки всичко това "Лъжата на века", спортистите ще трябва да се борят за отличия. Ще успеят ли без да омърсят ръце в политиката? Ще разберем скоро.
