Питър Фюри е един от най-добрите треньори в съвременния бокс. На 25 ноември 2015 г. той помогна на своя племенник Тайсън Фюри да детронира световния шампион в тежка категория Владимир Кличко и да спечели титлите в тежка категория.
Следващата му голяма цел е неговият син - Хюи, добре познат на българската публика след загубата от Кубрат Пулев през 2018 г. в София, да се изкачи на световния връх.
"Хюи е само на 26 години, здрав и зрял е. В очакване сме на правилната възможност за следващ мач. Да, това, че съм му баща е малко по-различно, но човек не трябва да оставя тези неща да му влияят. Няма как да излезеш на ринга и да не се изпотиш", каза специално за bTV Питър.
"Искам Хюи да се изправи сред най-добрите. Боксът е брутален спорт и трябва да си готов на възходи и падения. Винаги обаче има утре и се завръщаш по-силен. Така е и в живота. С надежда и вяра човек продължава напред", добави той.
По пътя си към върха британският боксьор не успя да победи Кубрат Пулев. Двамата зарадваха българската публика с истинско зрелище в 12 рунда, завършило с успех на Кобрата.
"Пазя хубави спомени от България. Посетих за първи път страната ви преди 20 години. Имам доста приятели в София. Кубрат Пулев е страхотен като човек. Харесвам и него, и екипа му. Бил съм много пъти в България и съм си прекарвал добре. Подходиха към нас с уважение. Не мога да кажа нищо лошо. Ние сме семейство Фюри и не ни е страх от това къде и срещу кого ще се бием, дори и публиката да е срещу нас. В крайна сметка това са двама спортисти, които мерят сили на квадратен ринг. Останалото е без значение", заяви Питър.
Неслучайно Хюи тръгва по пътя на своя баща. Боксът е традиция в семейството и се предава от поколение на поколение.
"Най-приятните ми спомени са с моите родители и тримата ми братя. Всички спортувахме, а най-любим ни бе боксът. Той е на почит в семейството и се предава от поколение на поколение - от баща ми, чичовците и дядовците ми. За да се справя човек с дадено нещо, трябва да се наслаждава. Това е най-простичката рецепта. Ако обичате работата си, може да постигнете много. Уважавам всички спортове, но в моята кръв има само един и това е боксът", разкрива Питър.
"В семейството ни боксът е религия!", категоричен е той.
И докато спортът му носи наслада, Питър не крие, че е преживял и трудни моменти. Особено онези 9 години в затвора, изолиран от цялото си семейство. Преместванията от една в друга охранявана сграда са чести, а свижданията са забранени.
"В затвора си сам с мислите си. Ако се огледаш наоколо, това не е най-приятното място, на което можеш да попаднеш. Там нямаш нищо. Чувстваш се като мъртвец в ковчег. Навън дните минават много бързо, но в затвора е по-различно. Там си сам в празна стая. С времето човек се адаптира и свиква", заявява той.
"Не съм от най-умните в света. Животът оформя характера. Вие сте това, което извлечете от несгодите си. Има хора, които се дрогират, защото не могат да се борят с трудности. Приемете позицията, в която сте и продължете напред. Защото винаги има светлина в тунела", оптимист е един от най-добрите боксови треньори.
