на живо

Родителите на Елица Янкова нямат търпение да я прегърнат (ВИДЕО)

Никога не се предава, гордее се бащата на медалистката Атанас

Как се чувстват родители, чието дете се бори на хиляди километри – в далечна Бразилия, за да спечели олимпийски медал? Потърсихме отговор от Мария и Атанас Янкови от Варна. Тяхната 21-годишна дъщеря Елица направи всички българи горди, като завоюва така жадуваното първо отличие за страната ни от игрите в Рио.

На гости в апартамента им в морската столица те приеха репортера на bTV Йордан Фотев. Пред него показаха някои от най-ценните награди в кариерата на храброто 48-килограмово девойче, чийто път на тепиха започва едва преди 6 години, когато тя влиза в залата за първи път.

„Не спахме от вълнение. Чакаме я, за да я прегърнем”, разказва майката Мария, която почти не мигна в нощта, в която нейната Ели се качи на почетната стълбичка в Бразилия. Оказва се, че младата надежда на най-успешния български спорт на олимпийски игри не се е чувствала добре малко преди да отпътува за надпреварата.

Елица е повалена от тежък вирус в заключителната част на подготовката с националния отбор на лагера в Самоков. Толкова е отчаяна, че звъни на пожар на родителите си, а те обмислят да се качат на колата и да изминат дългия път до града в подножието на Боровец, за да се уверят, че детето им е в сигурни ръце.

„Винаги е била много смела, трудолюбива, просто никога не се предава, когато си постави цел пред себе си”, споделя с гордост бащата Атанас, докато показва медалите на наследничката си – злато от световното първенство за девойки през 2013 г. в София и сребро от европейските игри в Баку миналото лято. Именно от него Елица наследява борческата стръв и талант. Наско е бивш състезател в класическия стил, но се отказва рано. Отказване за неговата Ели обаче няма – тя вече крои планове за следващата олимпиада, където трябва вече да е на върха.

Горд със сестра си е и брат й Димитър, който също спортува, но бокс. Тийнейджърът отправи специално послание към кака си в Рио: „Хайде, чакам те, за да направим един спаринг.”

Радостта и гордостта в този български дом е голяма. Празненствата засега се отлагат, защото се чака главната виновничка за тях.