5 световни титли, 6 европейски; 2 сребърни медала от олимпийски игри; 3 пъти Спортист номер едно на България; близо 18 години на тепиха. Това включва славната кариера на Станка Златева – една от най-успешните състезателки в историята на женската борба.
Тази седмица златното момиче обяви, че слиза от тепиха. В следващите минути ще я видите различна. За живота след спорта и мечтите за семейство и деца, със Станка Златева разговаря Николета Маданска.
- Станче, здравей, да не си размислила?
- Не, просто поддържам.
- В последните години сподели, че много ти тежат тези очаквания на хората, постоянно да си номер едно. Сега как спиш вече?
- Сега вече спя много спокойно, вече нямам такива притеснения, в такъв мисъл , свършила съм си работата и ми е спокойно.
- 18 години програмирана машина, тренировки, подготовка, състезания, победи, сега на къде?
- Сега вече очакваме да видим живота какво ще ни поднесе.
- Как си си го представяла винаги живота след борбата, извън спорта?
- Вече успокоен човек. Примерно, семейство, приятели, деца и някакъв ангажимент, който да те кара да се чувства добре.
- Имало ли е момент в тези дни, в който си размислила, питала си се дали постъпих правилно, дали нямах сили за още малко?
- Често казано (...) - нали гледам срещи, гледам борби и си викам, абе май мога още малко, иска ми се, някак си вътрешно ми се иска, но разбирам, че организмът няма как да го направи това.
- Как реагираха хората?
- Много хора ми казваха: „Време ти е вече, направила си достатъчно”, другите викат: „Бори се още, но общо взето си има някакъв предел...”
- Усети ли вече дома си като такъв, като истински дом, през всичките тези години, в които дом ти бяха различни хотели в различни кътчета по света?
- Да, вече си знам всичко, кое къде ми е. Като почна да чистя примерно, знам от къде да започна, какво трябва. Вече го чувстваш – топлината, уюта. Някак си вече е твоето. Иначе, когато отидеш за 2 дена, ти отиваш като на гости.
- В един мъжки спорт, какъвто е борбата, успя през всичките тези години да съхраниш женствеността си. Как, каква е рецептата?
- А това как може да го кажеш? (...) наистина българките изглеждат много по- добре. Някак си сме по-чаровни, по-усмихнати, лъчезарни сме, и наистина има нещо, че сме в мъжки спорт, в който няма как да не изграждаш мускули, тяло, да загрубее малко, но нали все пак остава нещо, което е чар.
- От твоите уста съм го чувала „Как да го срещна принца, като 365 дни в годината съм на лагер, през повече време и кой ще ме чака за тези 10-15 дни, за които съм си вкъщи”.
- По принцип това е така, няма как примерно всеки ден да си в различен град, на различно място, и да срещнеш някой, той ще е за един ден или за два, примерно, и няма да му обърнеш внимание за толкова кратко време и така пропускаш много шансове, даже и да си срещнал правилния човек. Но нещата се подреждат, когато наистина се установиш на едно място и вече ти е подреден живота по някакъв начин.
- Готова ли си вече за семейство, за деца?
- По принцип го искам. Наистина искам да имам семейство и деца, но пак казвам, времето ще покаже, нещата трябва да се случат точно, когато трябва, няма как да ги насилваш.
- Суетна жена ли си?
- Да, донякъде - да, но и в такъв смисъл, преценявам кое ми стои добре и кое не.
- Знам, че сама много добре умееш да си правиш косата. Остава ли ти време и чужди ли са ти тези женски малки удоволствия, да отидеш на маникюр, да отидеш да фризьор, на шопинг?
- Не, ходя си редовно, през 15 – 20 дни ходя, щото сега аз си я пускам косата и тя трябва да се оформя по някакъв начин, маски, грижа се за това, ходя си на масажи, грижа се за себе си.
- Ще издам една тайна на състезания винаги в куфари ти имаше червено вино и домашен суджук. Това ли беше твоят допинг през годините?
- Да, това много ми е помагало. Домашният суджук и червеното вино примерно, когато си изморен, когато си стресиран, по една чашка, чашка и половина да отпуснеш психиката, винаги съм се чувствала много добре.
- Ако не беше борбата, каква щеше да е Станка Златева.
- Може би никаква. Нямам идея. Борбата ме е изградила като характер, като човек като име. Ако не беше борбата, може би можеше да доя крави Аз не съжалявам за това, което е минало през моя живот. Всичко което се е случило, аз го харесвам и за мен аз съм богопомазан човек.
Господ е с мен, за да ми предостави всички тези възможности и аз съм му благодарна. Постигнал съм това, което е трябвало, оттука нататък вече трябва да направя така, че животът ми да протече по нормалния начин и аз да се чувствам щастлива от него.
