Това не е текст за Европейското първенство по волейбол! То е в миналото! Конфетите отдавна са изметени от старателната чистачка на „Арена Армеец“, прожекторите са загасени, а таблото, което отчиташе победи и загуби, вече не грее в познатия червен цвят. Това не е текст за Европейското първенство по волейбол! В коридорите на залата не тичат запъхтяни журналисти и оператори, гонещи поредния събеседник, съблекалните са пусти, а от разноцветните екипи няма и следа. Това не е текст за Европейското първенство по волейбол! Играчите събират багажа си, за да се присъединят към клубовете си, треньорите се пренастройват за новите предизвикателства в първенствата, а старателната чистачка е в очакване на поредната доза конфети, този път в чест на някой друг спорт. Това не е текст за Европейското първенство по волейбол! Пресипналите гърла са излекувани, пулсът се покачва само заради сутрешното задръстване, а трикольорите на детските личица отдавна са измити.
Това не е текст за Европейското първенство по волейбол! Това е текст за реалността след Европейското първенство по волейбол!
Истерията, с която цяла България живя две седмици, приключи и бързо бе изместена от ежедневните проблеми. Тук-там в интернет се срещаха анализи за представянето на българския национален отбор, които определяха избраниците на Пламен Константинов ту за „герои“, ту за „разочарования“.
Излишно е да говорим за геройство в тази ситуация. В България герой става човек, завършил на четвърта позиция в света ритайки топка преди 21 години, но когато се класираш на това място на две Европейски първенства, Световно, Олимпиада и Световна лига си просто „отново четвърти“. Герой си, ако намериш начин да излъжеш държавата, да не платиш десетки милиона данъци, но не и ако бръкнеш в собствения си джоб и извадиш пари, за да изчистиш задълженията на клуба, който те е направил професионален спортист преди години. Или ако успееш старателно да прикриеш, че си собственик на някой отбор и управляваш чрез подставени лица, а не като застанеш пред 13 000 човека и от свое име се извиниш за две конкретни грешки в мача. Героично е да се наречеш „национална кауза“ и да напълниш националния стадион с обезумели хора, крещящи „Меси!“, само за да разконцентрират звездата на съперника, но ако накараш цяла зала да стане на крака и да повтаря името ти, тогава си сензация за няколко дни. Герой си, ако се биеш в гърдите, че си построил няколко зали, в които никога няма да стъпи крак на юноша, защото подръжката им е твърде скъпа, но не и ако отиваш сутрин и вечер на тренировка, преобличаш се в събрекалня без отопление и после тичаш потен вкъщи, защото за парно и топла вода няма пари. В България си герой само ако си избягал!
За това огромна част от всички онези момчета с българско знаме на гърдите, чието класиране в Топ 4 на Европа повечето „разбирачи“ считаха за „невъзможно“, а след това го определяха за „пропуснат шанс“, поеха към Полша, Франция, Италия, Русия и Аржентина. Защото там те ще бъдат герои пред препълнените трибуни на някоя от десетките топли и удобни зали, а в свободните си дни ще обикалят детски градини и училища, за да покажат на малчуганите, които всяка седмица ги гледат от трибуните, че мечтите се сбъдват. Няма да разчитат на заделените джобни от мама и тати за да изкарат месеца, защото ще получат точно сумата, написана в договора им, без закъснение и със съответните бонуси, определени от представянето им. И най-важното – няма да се чудят дали отборът им ще продължи да съществува през новия сезон, само защото спонсорът е избрал да даде сумата за издръжка на цялата детско-юношеска школа на клуба, за да организира фолк-турне.
Тези момчета ще се върнат за Коледа, след това отново ще напълнят залите за Олимпийската квалификация в Германия или за Световната лига следващата година, само за да ни покажат, че някъде там системата действа и да ни вдъхнат увереност, че нещата могат да се случат... дори и в много далечно бъдеще.
