на живо

Златан: Преди да стана баща бях непоколебим. След това видях Макс с тръбички по цялото тяло

Футболиста разкри, че раждането на първият му син е един от най-тежките моменти в живота му

Getty Image

Новата биографична книга на звездата на "Милан" Златан Ибрахимович представя футболиста в светлината, в която не сме го виждали. Шведът с босненски корени винаги е демонстрирал на терена, че е непоколебим, силен и почти извънземен. 

Оказва се обаче, че и той е имал трудни моменти в живота си. А те са свързани с най-близките му - съпругата му Хелена и синовете му Максимилиан (15 години) и Винсент (13 години). 

Първородният наследник на Златан преминава през тежък период няколко дни след раждането. Малкият Макс трябва да бъде опериран по спешност.

Снимка: Getty Image

"Преди да стана баща бях непоколебим. Лесно палех, бях луд, показвах всичките си емоции. Знаех, че всичко се решава, ако бъда силен и търпелив. В този случай не беше така. Бях безсилен, нямах какво да направя. Макс се влошаваше всеки ден. Отслабваше, беше малък, виждаше се, че е кожа и кости. Изглеждаше сякаш животът го напуска", разказва Златан в книгата. 

Малкия Макс повръща много, не наддава, а губи от теглото си. Ибрахимович и половинката му са принудени да го заведат в болница за спешна операция на жлъчката.

Снимка: Getty Image

"Не си спомням как стигнахме до там. Сещам се как изглеждаше коридорът и за мириса в него. Тичах, питах къде е, търсех го. Заведоха ме в една зала, където Макси лежеше в кувьоз. Изглеждаше по-малък от когато и да е, като птиченце. Стърчаха тръбички от цялото му тяло, все едно му бяха изтръгнали сърцето. "Обичам ви и двамата, вие сте ми всичко. Но това не мога да го издържа. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо" - това казах на Хелена и избягах от болницата", спомня си футболистът. 

Днес Макси е добре, здрав е. Златан и Хелена продължават да са сплотено семейство, въпреки че избягват публичност и демонстрации в социалните мрежи.

"Макси до днес има белег. Чувства се здрав, като всички деца на неговата възраст е. Често се сещам за онзи момент. Той ми дава по-различен поглед към живота", завършва разказа си Ибрахимович.