Със сигурност това не е първата ви среща с Уейн Шоу. Макар че е на 46 години и е прилично закръглен, в момента резервният вратар на „Сътън” е най-разпознаваемото лице на футболна Англия.
През този сезон петодивизионният клуб пренаписва своята история. Класира се за петия кръг в турнира за ФА Къп и стигна до сблъсък с „Арсенал” следващия понеделник.
Шоу не игра нито минута по време на похода и е почти сигурно, че няма да го видим на вратата и срещу „артилеристите”. Медийното внимание през последните седмици обаче превърна бившия продавач на сладолед в емблема на целия турнир.
Симпатичният шишко има 30-годишен стаж във футбола, а репертоарът му е пълен със забавни истории.
„Получих нестандартна оферта. Искат да ме снимат гол, само по ръкавици. Още се чудя дали да приема. Това определено е най-шантавото нещо в моя живот", разказва Уейн за съдбовните си премеждия.
„Доведеният ми баща смята, че интересът към мен е ироничен. Аз просто се забавлявам. А ако това привлича вниманието към „Сътън”, е добре дошло”.
„Аз не правя нищо специално. Просто съм един голям мъж, когото хората искат да видят. Ако не беше турнирът за купата, едва ли някой щеше да ме познава. Но какво е футболът без необикновените истории? „Сътън” е страхотен отбор”.
„Когато играех в „Саутхемтън” в началото на кариерата си, дори не бях вратар. Спомням си един турнир в Швеция, а в състава ни беше великият Алън Шиърър. Само три месеца по-късно той дебютира за първия отбор с хеттрик”.
„След това преминах в „Рединг”, после в „Бейзингстоук”, накрая в „Башли”. В един от мачовете нямаше кой да пази и треньорът ми нареди да си купя чифт ръкавици и да застана на вратата. Победихме с 1:0 и оттогава съм вратар”, спомня си Уейн.
Следват 20 години на обиколки из аматьорските клубове.
„На друг мач ми се случи нещо още по-забавно. Играехме срещу „Флийт Таун”. При едно единоборство скочих върху техния нападател и той остана да лежи неподвижен на земята. И аз се строполих на тревата. Направих се на умрял, иначе щяха да ме изгонят”.
Премеждията на Уейн не свършват дотук. Малко след като преминава в „Сътън”, стражът е изгонен от клуба заради неприятна случка с фен. Преди двубой с „Кингстониън” привърженик на противника започва да го обижда. Уейн спокойно го доближава и му забива един ъпъркът в лицето.
„Просто имах лош ден в работата. Обичайно е голям майтап, но понякога става доста лично”, разказва през смях Шоу.
Следващият мениджър на „Сътън” го амнистира и оттогава стражът е ключова част от клуба. В момента Уейн се е посветил предимно на треньорската си дейност. И не само!
До голяма степен той е и човекът-оркестър. Върши цялата черна работа и го прави с удоволствие. Грижи се за игрището, нощем пази офиса и какво ли още не.
„Игрището се дава под наем през целия ден. Аз посрещам хората. После го почиствам, защото е изкуствено и остават боклуци. Понеже живея на юг, идвам да работя от понеделник до сряда, а в четвъртък тренирам. После се прибирам. Гася осветлението в 22:00 ч. и лягам да спя на дивана в офиса. Не знам дали е същото с момчетата от „Арсенал”. Ще ги питам”, смее се Уейн.
„Обичам работата си. Преди това бачках 23 години като продавач на сладолед при моя чичо. Спрях наскоро, за да се посветя на „Сътън”. Клубът ни е велик. Мениджърът, момчетата - все готини хора сме се събрали”.
Шишкото дава пример с Джейми Колинс - капитанът, който вкара победния гол срещу „Лийдс” в предния кръг.
„Какъв пич! Вечерта преди мача трябваше да се съберем за вечеря в 20:00 ч. Джейми обаче изгладня и час по-рано си поръча бургер и чипс, а също така и обърна две халби бира „Гинес”. След малко омете цялата порция паста и пиле. След още 6 халби реши да си легне”.
„На сутринта в 7:30 ч. не остави и троха от солидна порция английска закуска. Върна се да дремне, после направи още една закуска. Вечерта излезе и вкара гол на „Лийдс”. Велик пич, велик клуб”, грее от щастие Шоу на своя диван. „Колкото повече яде, толкова по-добър става. Това важи за всички ни”.
Кой знае? Следващата паметна история на Шоу може да се роди именно срещу „Арсенал”.
