Новак Джокович със сигурност е най-добрият сръбски тенисист на всички времена и вероятно най-добрият спортист въобще, раждал се в страната.
Въпреки това, преди Новак, Сърбия винаги е била страна на тенис таланти и големи шампиони - Боба Живойинович, Моника Селеш, Ана Иванович, Йелена Янкович и други.
Докато всички знаем изброените имена, малцина са чували за Никола Гнятович.
И става дума за човек, за когото Сърджан Джокович, бащата на Ноле, казва, че никога не е виждал по-голям талант в аристократичния спорт.
"Роден съм в Белград през 1979 г. Семейството ми беше страхотно, никога не съм усещал липса на любов и внимание. Пред нашия блок имаше футболно игрище и тенис корт. Влюбих се в тениса на 6-7-годишна възраст и родителите ми ме записаха да тренирам, разказва Никола.
Само три месеца бяха достатъчни на треньорите да разпознаят огромния потенциал в малкото момче.
"Станах републикански шампион при 10-годишните, а зад гърба ми бяха имена като Иво Карлович и Иван Любичич. До 18 години бях национален шампион във всички възрасти. Тогава Победих и Ненад Зимонич на тренировка, който е с три години по-голям от мен. Бях шампион на Югославия до 18 години на сингъл и на двойки и го постигнах на 16 години, два пъти поред държавен шампион за старша възраст", припомня сърбинът.
Успява да играе дори на "Уимбълдън", но тогава започват проблемите.
"Бях елиминиран още в началото и двата пъти - през 1996 и 1997 г., просто защото нямах финансови средства, за да мога да се готвя на трева. Но въпреки това всички забелязаха големия ми талант.
През 1998 г. от Спортната асоциация Цървена звезда бях избран за Спортист на годината и получих часовник като подарък. Играх и за националния отбор на Сърбия за Купа "Дейвис" срещу Турция и Мароко. Преди това в състезанието за юноши победих Марат Сафин и Фернандо Гонсалес. Надвих Роджър Федерер в една тренировка. Нямаше човек, който да не прогнозира, че ще да бъде върха на света по онова време", спомня си Гнятович.
Но тогава вместо към върха, той тръгва по пътя на порока.
След кратък престой и тренировки в Барселона идва 1999 г. и бомбардировките на НАТО. Никола се завръща в Белград.
"Исках да бъда с родителите си и с най-близките, когато беше най-трудно. До началото на 2000 г. бях загубил много точки в ранглистата на ATP. Станах спаринг партньор на Йелена Янкович и подписах договор с Head, с която имаше договор и Горан Иванишевич. Получих оферта да бъда треньор от клуб в Бръчко. Отидох в Босна. Там работих с колега и приятел, който беше пристрастен към опиатите, но в началото не го знаех.
За съжаление не издържах. Взех хероин за за първи път на 21 години. Тогава започна моят ад. Затънах в дългове, в тежки кризи на наркомания, започнах да крада, за да взема наркотици.
