За нея сме ви разказвали много. Бившата сръбска тенисистка Йелена Докич не се колебае да разкаже за трудната си житейска история и във филм.
Документалната лента "Unbreakable" (в превод - "Несломима"), която скоро ще излезе на екран, е екранизация на едноименната й книга от 2017 г., в която смелата Йелена подробно описва физическия и психологически тормоз, на който е подложена от баща си Дамир, който дълги години е неин треньор.
Кариерата ѝ е във възход през 90-те години, когато е най-добра при девойките в света, а през 1998 г. печели и Откритото първенство на САЩ и победи световната №1 в света Мартина Хингис на "Уимбълдън".
Тя стигна до полуфиналите на свещената трева в Лондон, когато беше само на 17 години, беше четвърта ракета в света, когато беше на 19, но за съжаление не успя да запази това ниво.
Причината - баща й Дамир, който я е малтретирал цял живот. Години наред тя се бореше с депресията и затова реши да говори по толкова болезнената тема пред всички, за да покаже на родителите как не трябва да се бъркат в кариерите на талантливите си деца.
"Баща ми често ми казваше: "Не казвай нищо, млъкни или ще те убия". Не знаех как да се усмихвам до 33-годишна възраст. Хората често искат да си перфектен, особено в спорта, но е това е невъзможно е. Бях уязвима и си мислех, че това е моята сила", каза Йелена.
Изхвърли ме на улицата
"Нещата се влошаваха зад затворени врати... След онзи полуфинал на "Уимбълдън" седях в съблекалнята и плачех. Баща ми извика, че съм опозорила семейство с това поражение и не ме пусна в хотела, а ми каза да се оправям, да спя на улицата или каквото и да е... Останах там, чаках всички да си тръгнат, накрая съм заспала... Намериха ме посред нощ, когато влязоха да чистят", разказа Йелена.
"Подута, окървавена, насинена... Цяла вечер ме рита с острите си ботуши заради поражението. Бях само на 17 години. И до ден днешен изпитвам болка в пищялите от този побой. Защото от всяка рана има белег. Оцелях, но за съжаление не всеки оцелява - жена или момиче. Това е болезнена реалност, казвам всичко това за тях, боря се за тях, за тези, които нямат глас."
Иска да се самоубие
Поради големи проблеми с депресия и тревожност, Йелена разкри, че през април 2022 г. е обмисляла да посегне на живота си. "Почти скочих от балкона на 26-ия етаж на 28 април 2022 г. Никога няма да забравя този ден. Всичко е в мъгла, нищо нямаше смисъл. Само сълзи, тъга, депресия и болка... Плачех непрекъснато. През последните шест месеца се криех в банята и бършех сълзите си, просто исках болката и страданието да спрат. Не знам как се измъкнах от ръба, но аз съм човек, който е открит, честен и уязвим и вярвам, че споделянето на нашите истории ни помага да преминем през това и да си помогнем един на друг.
