Светкавичните ѝ удари летяха по корта, а светът аплодираше. Но когато светлините угаснеха, на 15 години Миряна Лучич Барони се сблъскваше с най-тъмната битка на живота си.
Родена в Дортмунд на 9 март 1982 г., Миряна от малка демонстрираше невероятен талант. Тя бързо се превърна в дете-чудо на тениса – на 15 години спечели WTA титлата в Бол, игра финал с Щефи Граф, разби Мартина Хингис на Australian Open. Светът бе в краката ѝ.
Но у дома всичко е различно. Бащата ѝ, Маринко, е насилник, чиято сянка следва всяка стъпка на семейството. Удря, крещи, заплашва живота на майка ѝ. Миряна се научава да се усмихва пред камерата, докато сърцето ѝ е разбито от страх и тъга.
Един ден, отчаянието ѝ намира спасение. Тя се обръща към Горан Иванишевич, разказвайки му всичко – побоите, смъртните заплахи, страха, който е обвил семейството ѝ.
Следва сцена, достойна за филм: въоръжена охрана, тайно скриване в Загреб, документи за политическо убежище в САЩ. Семейството лети към нов живот, сърцата им бият в ритъма на надеждата и страха едновременно.
“Горан ми спаси живота. Без него и майка ми нямаше да се справя,” споделя Миряна. Но оцеляването е само началото. Бащата ѝ взима всичките им пари, и тя започва да работи като касиерка. От детето-чудо на тениса – до младата жена, която се бори за всеки ден.
Светлината се появява отново чрез любовта. Срещата с италианския предприемач Даниеле Барони през 2007 г. ѝ дава ново начало – брак, щастие и възможност да се върне към тениса. През 2017 г. тя достига полуфиналите на Откритото първенство на Австралия, доказвайки, че истинската победа е не само на корта.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
