След часове в сърцето на София един срещу друг ще се изправят шампионите на България и на Европа. Ако мислите, че в следващите редове ще става дума за владеене на топката, персонална защита срещу Кристиано Роналдо, насищане в халфовата линия, удари от дистанция и етапно пресиране за крайното 2:1, значи няма нужда да четете нататък.
Не съм Дани Абало, а и съм далеч от мнението, че съм сред избраните, просветени в тайната на футболния еквивалент на „философския камък“ – как да победиш най-добрите в света. Не че е невъзможно, просто за да се случи, трябва тактика, кураж, много тичане и още повече мотивация. Но това е универсалната рецепта, на която биха заложили фенове, шофьори на такси, доценти по икономика и безработни лентяи.
В настоящия текст ще си говорим за три точки, по които можем да спечелим много от Реал. И никоя от тях не зависи от броя голове във вратата на Икер Касияс в сряда вечерта на „Васил Левски“, нито от крайния резултат върху взетото под наем табло на последния. С тези точки не се печели мач, но пък може да се спечели титла или дори купа. Но, за съжаление, родните клубове се страхуват от тези точки. Защото изпълнението им е трудно и приляга само на най-големите и на най-силните. А срещата точно с един от тях може и да помогне.
Точка 1 – Оспорвай и неписаните закони
Сигурно си спомняте Луиш Фиго и големите „Галактикос“ от началото на новото хилядолетие, чували сте името на Сантяго Бернабеу, или пък можете да дадете перфектно определение за тики-така. Всъщност това са едва няколко примера за смелостта на Реал спрямо клишетата и уж непоклатимите повели на футбола. Да започнем от стила на Барса и Испания – допреди година беше „мантра“ и висша цел за световния футбол, но Реал никога не се е опитвал да го практикува.
Напротив – тактиката им е била точно обратната и попадение с две подавания може би носи допълнителна премия на замесените. Когато миналата година „виртуозите на съвременната тики-така“ Пеп Гуардиола и Байерн бяха на колене на полуфинала на ШЛ, за пореден път стана яно, че Реал няма нужда от чужди закони.
Същото важи и за „казуса Бернабеу“ – Сантяго Бернабеу е едно от най-големите имена в историята на Реал. Започва в клуба като юноша и даже върши ремонтни задачи, после става титуляр и даже капитан, играе над 18 години с белия екип и вкарва повече от 1000 гола, след което първо е главен секретар, а на финала и пожизнен президент на клуба. С две думи – не човек, а институция. Неслучайно и стадионът на белите е кръстен на него. Но преди няколко месеца се заговори за преименуване – представяте ли си такова посегателство върху историята. Но когато целите са високи, понякога и саможертвите трябва са такива. Или поне така би трябвало да мислят големите.
За финал примерът с Фиго – португалецът беше звездата на „кръвния враг“, но от Мадрид не се поколебаха да му предложат трансфер и да го съберат с някои от най-големите имена на клубния футбол. Клишето казваше, че няма да се получи, защото „острите камъни не мелят брашно“, но в периода на „Ел Галактикос“ белите взеха цели три титли на Европа, а Фиго блестеше заедно с Бекъм, Зидан и Роналдо. Когато през 2009 начело на клуба застана Флорентино Перес, започна още една „галактическа вълна“ с Кака, Кристиано Роналдо, Бензема, Йозил, Модрич, ди Мария и Бейл, а резултатът беше налице и „десетата“ зае своето място в клубната витрина.
Точка 2 – Купувай най-доброто, продавай най-добре
Като споменахме трансферите – Реал никога не са пестили пари за добри играчи. Но и не са си позволявали да „губят“ много пари от тях. Справката от това лято – Анхел до Мария направи страхотен сезон с клуба, но изведнъж стана твърде скъп и твърде излишен. Което пък доведе до светкавичен трансфер и около 76 милиона евро в касата на мадридския клуб. И тук не говорим само за продажба на играчи и трансфери – Реал са богове и в това да „продават“ своите имена по възможно най-добрия начин.
Само две седмици след трансфера на Хамес Родригес това лято, Реал бяха продали 502 000 фланелки с неговия номер 10, което счупи рекорда в тази иначе доста оспорвана категория. Даже и в графа „продадени фланелки“ Реал отново е шампион, след като миналата година бяха продадени близо милион и половина екипа, повече от половината с името и номера на Кристиано Роналдо.
Къде сме ние? През лятото БГ шампионът пропусна момента за продажба на Безяк, прати Луму безплатно у дома, а ЦСКА и Левски вече традиционно продават на Изток и ако евентуално някой мениджър реши, че му трябва финансов оборот. За екипите да не говорим – преди дни Лудогорец официално откри нещо като мрежа от точки за продажба на фен артикули, което е добро и достойно за адмирации начало. Но сега е важно инерцията да не бъде загубена, иначе се стига до строшените витрини на уж развитата УлтраБлу верига или пък до странния случай с несвързания с клуба феншоп на „Армията“.
Точка 3 – Можеш да имаш най-големите... но можеш и да си ги направиш
Последно по ред, но не и по важност, е „собственото производство“. Напук на всичките си покупки, Реал никога не залага само на скъпоплатените легионери. Достатъчно е да видим кой носи капитанската лента на мадридския клуб – вратарят Икер Касияс е играл за един-единствен клуб в 15-годишната си кариера, тръгнал е от школата и „Б отбора“ на „лос бланкос“, за да стигне до близо 500-те си мача и така престижната роля в „галактическия тим“.
Много близка и понякога същата е и историята с Хесе и Карвахал, както и с неотдавнашните легенди Гути и Раул, разбира се. Макар да е тръгнал за големия футбол от местния враг Атлетико, „голеадорът“ на Реал е любимец на феновете със своите над 200 гола и повече от 550 мача с белия екип. Изобщо школата на Реал е машина за млади таланти, чиято работа на пълни обороти в последните над 50 години изобщо не е „смутена“ от рекордните трансфери и „пълните джобове“ на „кралския клуб“.
Вече споменатият Сантяго Бернабеу оставя традицията в редиците на първия отбор да има поне двама, дошли от школата, и за повече от 50 години никой никога не е сметнал това за маловажно. Може би и това е най-важната точка, която българският съперник на Реал трябва да открадне. Тъй като в сряда вечер на „Васил Левски“ за чудо ще помогнат наемниците, но за да продължи то повече от три дни, трябват повече усилия.
