Той е човекът зад най-големия волейболен възход. Треньорът, който обедини цялата нация. Изгради не просто шампиони – създаде семейство. Воини, които играят не за себе си, а един за друг.
На финала – сърцето му беше разкъсано. Между родината Италия и отбора, който сам превърна в легенда.
Италианец по паспорт, но вече българин по сърце. Джанлоренцо Бленджини. Или просто... Кико.
"Моята баба ме наричаше така, когато бях съвсем малък, въпреки, че няма нищо общо с моето име Джанлоренцо. Сестра ми, която е по-малка от мен, започна да ми казва така и го разпространи в училище и във волейболния клуб, в който играехме", разказа Бленджини.
"Привързан съм към този прякор, защото ме свързва с моето семейство. Със сестра ми, която много обичам, и която е един от най-важните хора в живота ми, заедно с моята съпруга, дъщеря ми, моето семейство. Много съм много горд да ме наричат Кико"
"Когато се ядосваше, баща ми ме наричаше Джанлоренцо. Вместо да използва прякора, тогава казваше цялото ми име – дълго, дълго, дълго – за да продължи по-дълго упрекът"
"Вярвах, че може да се изгради отбор, който да стане амбициозен и да постигне големи цели. Е, може би не толкова бързо, колкото се случи, но всичко започна от това, че видях група млади играчи, която имаше не само амбицията, но и реалния потенциал да се класира за следващите олимпийски игри"
"Познавах част от тези играчи от младежките формации, които през годините са показвали добри резултати, и си казах, че ако работим по определен начин и избираме правилните хора, можем да изградим нещо важно"
"Всеки от момчетата има своята лична цел. Но тя може да бъде постигната само чрез отбора. В нашия спорт никой не успява сам. Трябва да обичаш отбора, защото той е пътят към личните ти мечти"
"Волейболът е спорт, в който ръстът е от значение, отскокът е от значение. Технически е изключително сложен. Ние избрахме тези момчета не само заради спортно-техническите им качества, но и заради чисто човешките им качества. Заради техния характер. Това е група от изключителни личности – не само спортисти"
"Искам момчета, които са готови без "но", "ако". Без "ама аз съм свикнал така" или "по-добре е да го правя по мой начин". Те казват: "Какво трябва да направя? Ще го направя и ще дам всичко от себе си. Не знам дали ще успея? Никой не знае, но това е част от процеса. Всяко подобрение минава през неуспехи. Отново и отново, докато успееш"
"Тези момчета не се отказват. Ако не успяват, пробват пак. Ако е горещо – тренират на жега. Ако е студено – тренират на студено. Тези момчета не се нуждаят от допълнителен натиск, защото те самите са много амбициозни. Затова трябва само да им дадем правилните инструменти и нужното спокойствие, за да дадат най-доброто от себе си"
"Този едномесечен лагер в Пазарджик миналото лято беше ключовият момент. Условията бяха много добри, но имаше един сериозен проблем: температурата. Беше наистина изключително горещо лято. Ние нямахме състезание, за което да се готвим. Просто тренирахме, опитвахме се да се подобрим, без да ни чака европейско, световно или каквото и да е първенство. А те тренираха така, сякаш утре имат финал. И то при условия, които бяха наистина тежки"
"Това остави траен отпечатък у мен. Беше знак, че тези момчета наистина притежават всичко необходимо, за да успеят. Не знаем докъде ще стигнем, защото в спорта не можеш просто да "решиш" да спечелиш. Можеш да решиш да си по-добър, да се развиваш... но почти нищо друго. Само едно можеш да контролираш: колко ще се раздадеш днес. Всеки ден в залата можеш да избереш да се раздадеш – и това никой не може да ти го отнеме. Това е важното. И точно към това се стремим"
"Харесва ми, когато момчетата могат да прекарват време извън залата с различни съотборници. В зависимост от момента се старая да разбера кой с кого би искал да бъде в стая. Да ви призная, много ми е лесно да разпределям стаите, защото всички се разбират и са приятели. Това е едно от големите качества на този отбор... Истината е, че не налагам много правила. Опитвам се да споделям с момчетата защо определени неща са важни и разчитам на тяхната отговорност"
"Връзката между треньор и играч се гради на доверие. Често си мислим, че ще убедим младите с думи, но всъщност ги убеждаваме с поведението си. Не мога да искам от тях неща, които сам не спазвам. Не мога да искам да са точни, ако аз закъснявам. Не мога да ги моля да не ползват прекалено много телефона си, защото изразходва нервна енергия, а същевременно самият аз да съм непрекъснато с телефона в ръка. Така бих загубил доверието им."
"Финалът беше повече от емоционален, защото аз бях треньор на този италиански отбор цели 7 години. Много от момчетата от другата страна на мрежата аз съм ги въвел в националния тим. Връзката ми с тях е не само национална, а и лична, емоционална"
"Това е една от най-големите ценности на подобни турнири – не само спортът, а човешките взаимоотношения между хората. Дори и да сме съперници – накрая всички сме в една лодка. И това е много, много приятно"
"Било е много трудно за близките ми, но мисля, че поне за този един-единствен път в живота не са стискали палци за Италия. Истината е, че те печелят във всички случаи, но все пак... когато татко играе финал – трябва да подкрепиш татко!"
"Сега е малко по-лесно, защото дъщеря ми вече е по-голяма, но когато беше малка, беше много трудно – и за нея, и за мен. А най-трудно винаги е било за моята съпруга Доротея. Откакто се роди Грета вече 16 години тя е и майка, и баща, защото аз съм винаги някъде по света заради волейбола"
"Не съм се прибирал у дома от май – близо пет месеца. Последно видях семейството си преди два месеца, когато съпругата ми и дъщеря ми дойдоха тук в края на юли за една седмица. Това беше единствената ми седмица почивка."
"Когато се прибера у дома, първото, което ще направя ще е да прегърна съпругата си и дъщеря си. За да се заредя с енергия. Имам нужда, защото съм напълно изчерпан. И после ще хапна пица"
"Най-хубавият комплимент, който съм получавал е, че победите не ме променят в човешки план. Останах си същия, какъвто бях и преди 20 години, когато още нямах олимпийски медал, три шампионски титли в Италия и сребърен медал от световно първенство. Ако някой ми каже: "Ти си същият, както преди", това за мен означава всичко. Защото вярвам, че именно това е начинът да продължиш напред"
"Ако човек се промени в поведението си след успеха, това е началото на края. И го повтарям непрекъснато на играчите: дори след голяма победа, тренираме така, сякаш вчера сме загубили. Защото следващият мач ще е още по-труден. Така че – ако има едно нещо, с което искам да остана в съзнанието на хората – то е, че независимо какво се случва, аз оставам същият човек. Това ми харесва най-много.", завърши Бленджини.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
