България ликува в безпрецедентен делириум! Волейболистите от националния ни отбор обединиха нацията и изкараха хората по улиците и балконите. Накараха ги заедно по площадите в цялата страна да наблюдават с максимална емоция двубоите от световното първенство в далечни Филипини.
За едни се върнаха спомените от незабравимото футболно американско лято отпреди цели 31 години. За други - за децата и младежите на България, волейнационалите се превърнаха в идоли за цял живот.
Две имена обаче само за две седмици се превърнаха в звезди от световна волейболна величина – братята Алекс и Симеон Николови. Алекс вече със своята волейболна история, първите големи трофеи в американската колежанска лига и особено в италианското волейболно първенство.
Мони до този момент известен като безпрецедентно талантлив за 18-те си години, но и абсолютна загадка за бъдещ потенциал.
Така изглежда тази вълшебна приказка, писана през цялото лято на 2025 година. Финалът - толкова хубав, че чак не искаме да стигаме до него. Той обаче можеше и да бъде съвсем друг. Всичко можеше да започне и да завърши през юни. На 28-ми в Бургас, в двубой срещу Турция от Лигата на нациите Мони Николов – застанал монолитно на най-важната волейболна позиция – тази на разпределител, получи жестока контузия. Глезенът на волейболиста се огъна по брутален начин, а от очите на баща му Владо Николов на секундата текнаха сълзи. Всичко изглеждаше като началото на края...
"Скъса ми се сърцето. Почувствах се все едно всичко свършваше. Все едно небето пада върху мен", споделя Мони.
Без да полагат специални усилия за засилено фенско внимание, в Манила българските волейболисти бързо спечелиха емоциите, а доста често и сърцата на филипинските почитатели. Всяка една тяхна поява в независимо какви ситуации предизвикваше неописуема истерия.
Автобусът на българския отбор винаги бе съпровождан с все по-увеличаващ се полицейски ескорт, а стотици очакваха мечтаното помахване от прозорците на автобуса.
Това обаче е лъскавата част от нещата. Защото винаги има и друга страна. Страната на ежедневните, монотонни, но гигантски усилия. Положения всекидневен, целогодишен труд е в основата на последвалите събития. А Аспарух Аспарухов в интервю за bTV даде безукорната рецепта за постигнатия успех: "Работим от толкова много време по някакъв изрудски начин и това се отплаща в някакъв момент", категоричен е той.
Ако има един момент на това световно първенство, белязал цялата емоция на тези повече от 20 дни това са сълзите на Дамян Колев сред финалния мач, избърсани от италианския съперник Симоне Андзани. Кадрите са красноречиви, тълкуванията им излишни.
"Андзани ме поздрави, целият отбор каза, че сме направили много силен турнир, за което трябва да сме много щастливи. Това е финал на световно първенство. Аз съм за първи път на финал на световно първенство, бях дебютант на световно първенство за мъже като цяло. Силно се надявах и много исках да спечелим финала. Това ми беше желание номер 1. Но отборът на Италия ни надигра, заслужено спечелиха. Усетих капка разочарование и тъга, че ни се изплъзна златният медал", споделя либерото в самолета напът за дома.
С края на Мондиала дойдоха и часовете за малките и по-големи удоволствия. Първа и единствена дискотека за цялото лято.
А волейболистите ни - млади, умни, красиви и най-вече успешни, показаха завидно, неподправено умение да отговорят на екзалтираното отношение към тях по подобие на най-значимите световни музикални банди.
И така дойде време за обратния път към София. Нетърпението видимо е огромно за всички, след повече от месец на над 10 000 км от България. Настроението обаче си оставаше все така добро, въпреки тежкия преход от Манила, през Истанбул до българската столица.
А един човек - президентът на волейболната федерация Любомир Ганев, винаги е готов да допринесе за широките усмивки. Дори когато влезе в ролята си на екскурзовод с голф количка из терминалите на истанбулското летище.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
