Години тренировки. Прибиране с болки. Събуждане с тежест в цялото тяло. Битка след битка. И особено тази в тишината, когато си сам. Когато нещо винаги ти крещи „Спри! Достатъчно! Не можеш повече!“. И цялата тази мъка е подчинена на една мечта. Тази да погледнеш в очите всеки съперник и без страх и колебание да му кажеш „Аз съм българин! Пред мене армии не са могли да устоят! И вие няма да успеете!“.
Това носят в себе си и днешните герои в поредицата, в която медалите засияват с нова сила. Рубриката ни „45 години шампиони“ възкресява лицата на Йордан Ангелов и Емил Вълчев, които за съжаление не са сред нас. Но, както гласи крилатата фраза, „когато споменаваш имената на хората, ти им вдъхваш живот“. Дано го усещат някъде там – над нас, в най-високия си скок над мрежата.
Йордан Ангелов се ражда на 28 август 1953 г. в Ямбол. В България брани цветовете на Левски и така до 1983 г., когато напуска родния шампионат, за да поеме към италианското първенство. Става шампион на България с Левски в годината на московската олимпиада – 80-а. Емил Вълчев се появява на този свят на 23 февруари 1950 г. в Лом. Играе за Славия, като още в края на 70-те години на миналия век получава шанса да заиграе зад граница. Три пъти е шампион на България с екипа на „белите“.
Вълчев е в националния тим и при призовото четвърто място на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., като двамата са с Ангелов имат основен принос за среброто в Москва осем години по-късно. Това си остават и единствените медали в този колективен спорт при мъжете от най-големия спортен форум. На полуфинала в Москва волейболистите ни детронират действащия олимпийски шампион Полша с 3:0, а на финала отстъпват с 1:3 на домакините.
В съветската столица Ангелов е капитан на състава, воден от Тодор Пиперков. В селекцията на „лъвовете“ се подвизава от 1975-а до 1982-ра.
Участие взима и на световните първенства през 1978-а и 1982-ра, както и на европейските първенства през 1975-а, 1977-а и 1979-а. Печели бронз на шампионата на Стария континент във Варна, който се провежда година след Игрите в Москва. Вълчев не отстъпва – по пътя към четвъртото място в Мюнхен през 72-ра е на игрището във всички 7 мача, а в Москва отново е с ключова роля с участието си във всички 6 срещи. Дори печели награда за най-добър нападател.
Споменът за загубата на националния отбор на България с 1:3 от Италия на финала световното първенство в Манила е още пресен. Момчетата на Джанлоренцо Бленджини заслужиха мястото си в спора за първото място, но не можаха да надвият „адзурите“. Въпреки спечеления трети гейм. Всяко нещо обаче има своята причина.
45 години назад, а и преди това, българските играчи дават много от опита си на Италия. И както с усмивка призна и бронзовата медалистка от Москва’80 и европейска шампионка от София’81 Верка Стоянова – „Ние ги научихме на неща, които не бяха виждали!“. От 1983-а до 84-а Ангелов е в Асти Рикадона, следващият сезон е – Бистефани Асти, а до 88-а играе за САВ Бергамо. След това е треньор на Апенините.
Своята следа в италианския волейбол оставя и Емил Вълчев. От 1979 г., още преди олимпиадата в Москва, играе в Италия. Печели промоция с Асти и играе в първото ниво в периода 1980/81. Във втория ешелон носи екипа на Кармак Бергамо. За последно е в испанския Сиснерос, за който играе до 86-а. Минава и през треньорското поприще, обратно на Ботуша.
Спомени за това, което е оставил след себе си, споделя през 2022-ра и единият президент на бившия Анели Типиезе Бергамо, сега Олимпия Палаволо – Анджел Анели: „Невероятен играч и прекрасен приятел. Дойде през 82-ра и остана няколко години. Като треньор винаги ни е подкрепял и ни е помагал. На първо място внесе нова нагласа в това как да се играе. Остава безценен пример как се водят тренировки. С него придобихме шампионско мислене“.
Йордан Ангелов се устремява към небесните простори през 2013-а, Емил Вълчев го последва през 2022-ра. Едно е сигурно – оставили са дирята си. Диря, която се простира отвъд границите на родината ни. Защото много неща могат да вдигнат шум на този свят. Лъвският рев обаче те кара да се заслушаш. А той отеква през годините. Както и трябва да бъде.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
