Залата в Бургас беше препълнена. Въздухът вибрираше от очакване, надежда и любов. Само дни преди това Симеон Николов и съотборниците му вече бяха записали две победи в Лигата на нациите – мечтата изглеждаше толкова близо. А после… тишина. Един миг, едно движение, една контузия – и небето сякаш се срина върху него.
„Скъса ми се сърцето, че всичко свършва. Небето пада върху мен“, връща лентата назад Симеон пред камерата на bTV. „Тогава не мислех за световното – мислех само, че няма да мога да играя пред нашата публика, пред хората в Бургас.“
Симеон се контузи в средата на втория гейм на мача срещу Турция от волейболната Лига на нациите в края на юни.
При приземяване след блокада синът на Владимир Николов стъпи върху крака на турски волейболист и падна на пода, извиквайки от болка. Той бе изнесен от паркета с помощта на съотборниците си.
След неговото излизане от игра "лъвовете" не успяха да се вдигнат и загубиха с 0:3 гейма от Турция пред препълнените трибуни в "Арена Бургас".
На терена той плака. Сълзите бяха тежки – не само заради болката, а заради загубата на нещо по-голямо: мечтата да продължиш и да довършиш започнатото.
И именно в този момент, между болката и разочарованието, Симеон откри силата. Силата да преглътне сълзите, да вдигне глава и да продължи. Брат му беше до него. И месеци по-късно, на световното във Филипините, те се върнаха със сребърни медали.
Днес Симеон не се чувства като „рок звезда“, въпреки еуфорията и стотиците фенки около него. Той е просто човек, който премина през ада на контузията и излезе от другата страна. Сълзите от болка се превърнаха в сълзи на радост – доказателство, че всяка загуба е урок, а всяка рана е шанс да станеш по-силен.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
