Навярно всеки, влязъл във волейболния дом на ЦСКА, първо вижда името на Васил Симов: легендата на българския волейбол, на когото е кръстена залата на "армейците".
Днес в рубриката „45 години шампиони“ си спомняме за волейболиста, но най-вече за треньора, който е еталон за качество: Васил Симов.
Още от най-ранна детска възраст Васил Симов е пленен от спорта. Роден в Перник, той избира баскетбола, като тренира в местния клуб. Безспорните успехи във волейболен град като Перник обаче му помагат да промени своя избор. Така малкият Васил оставя оранжевата топка в името на волейбола: избор, който историята показва, че е бил правилен.
В Миньор Васил Симов е част от едно от най-знаковите поколения на клуба, като играе редом с друга легенда – Борис Гюдеров. Двамата бързо са изпратени в мъжкия отбор, където жънат успехи. По време на първите си стъпки във волейбола, Симов учи „Обогатяване на въглищата“, но не успява да продължи образованието си по това направление, след като не е приет в Минно-геоложкия институт. Именно този неуспех отваря вратите още по-широко за волейбола.
По време на задължителната военна служба Васил Симов играе за ЦСКА, където дълги години защитава цветовете на „червените“. Той е част и от най-големия успех в българския клубен волейбол.
В края на своята състезателна кариера, Васил Симов постига изумителен успех. През 1969-а година ЦСКА печели Купата на европейските шампиони. „Червените“ достигат до златните медали след драматични финални сблъсъци с румънския колос Стяуа Букурещ, като победите с 3:0 и 3:2 носят най-големия клубен трофей на Европа на българска земя.
И до днес се носят легенди за начина, по който Васил Симов стиска зъби в името на колектива на този митичен финал. Симов, който тогава е капитан на отбора, оставя на заден план тежките болки в крака, и вдъхновява ЦСКА по пътя към спечелването на КЕШ.
Година по-късно, Васил Симов изиграва и последния си сезон в състезателната кариера. През 1970-а перничанинът постига и най-големия си успех на ниво национален отбор.
В паметен финал на световно първенство в София България мери сили с ГДР. В тайбрека отборът ни води с 13:5, като всички в залата предвкусват огромния триумф. Изведнъж... токът спира. След известно забавяне и подновяване на играта, тимът ни е преобразен. Допуска най-болезнената загуба в историята на волейбола ни, отстъпвайки с 14:16...
Въпреки загубата, за Васил Симов остава огромното удовлетворение от спечеления сребърен медал. Волейболистът от Перник слага край на активната си кариера като втори в света.
Промяната на посоката на развитие се случва мигновено за Симов, който започва треньорската си кариера в любимия ЦСКА. Първоначално е наставник в школата на клуба, където работи с подрастващи, но впоследствие бързо се издига в йерархията, за да поеме мъжкия отбор.
Като треньор на мъжете, Васил Симов печели още един международен трофей – КНК, през 1976-а, като стъпва на върха на волейболна България на 3 пъти. Симов печели и Купата на страната на 3 пъти.
Васил Симов е един от малкото треньори за своето време, които решават да направят рязката промяна от ръководене на мъжки отбор към треньорска професия при дамите.
За Симов решението не е толкова трудно, тъй като отново застава начело на ЦСКА. Именно с женския тим постига още по-значими успехи. Окичва се с шампионските медали на България цели 6 пъти. Става и селекционер на националния отбор – там, където е време за нови висини, които да бъдат изкачени.
На олимпийските игри в столицата на СССР Васил Симов успява да спечели бронзовите отличия със състав, за който тепърва волейболна Европа ще говори.
Само 12 месеца по-късно, пернишкият специалист отново е на голям финал: този на европейското първенство.
Считаният за непобедим отбор на СССР застава като последно препятствие за България преди мечтаната европейска титла. По подобие на финала, който като състезател губи на световното първенство, двубоят отново се играе в София. Зала „Универсиада“ тръпне в очакване. Симов оставя спомените от злощастната загуба като състезател на заден план.
11 години по-късно, мечтата е сбъдната! България е на европейския връх след разгром над СССР с 3:0! След успеха, Симов отново се насочва към мъжкия волейбол, където застава начело на националния отбор. Печели бронз през 1983 г. на европейското първенство.
Шеметната треньорска кариера на Васил Симов му носи и огромно международно признание. В американския град Холиоук, щата Масачузетс, той е приет във волейболната Зала на славата заедно с един от хората, които най-много му помагаха да се развие като волейболист: Борис Гюдеров.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
