В италианската планина вали. В далечината се чува звън на камбана. Цветана Божурина вдишва влагата на есента и се усмихва – такава, каквато винаги е била. Грижи се за свекърва си, далеч от България, но никога далеч от духа на родината си. Гласът ѝ звучи топло, искрено, със спомени, които светят като медалите ѝ.
Волейболистката е гост в специалната рубрика на bTV „45 години шампиони“, посветена на олимпийските игри в Москва’80. С нея винаги е цветно и интересно. И винаги красиво.
Преди 45 години женският национален отбор на България по волейбол извоюва бронзов медал на олимпийските игри в Москва. Там са имената, които и днес са символ на величие – Таня Гогова, Верка Стоянова, Румяна Каишева, Мая Стоева, Росица Михайлова, Анка Узунова, Цветана Божурина, Силва Петрунова, Таня Димитрова, Галина Станчева, Маргарита Миткова, Валентина Харалампиева. А над всички – мълчаливият, силен, гениален треньор Васил Симов.
„Трябваше да сме първи. Беше минус 20 градуса, обстановката не беше дружелюбна. Освиркваха ме. Неприятен, болезнен спомен е това за мен“, връща се Божурина към квалификацията в Пазарджик през зимата на 1980-а, когато България остава без квота за олимпийските игри. Но съдбата има свои начини да поправя несправедливостите.
Бойкотът на Игрите от 65 държави – включително САЩ, Китай и Япония – отваря вратите за българките. „Пътят до медала е зад мен. Ако може така операторът да снима зад гърба ми витрината. Това е пътят – с този човек, Васил Симов, с тези момичета. И тук е един от медалите, които спечелихме на олимпиадата“, превежда ни тя през историята и в Музея на спорта в София.
„Пътят на всички спортисти не е лесен. За мен не беше много труден, защото аз правих едно нещо с любов – забиването. Всичко останало ми беше неприятно да го правя, но все пак успявах силно да забивам – и това беше причината да стигна до този медал.“ Колко просто звучи. И колко дълбоко е. Във всеки удар на топката – години на дисциплина, сълзи, самота, студени зали, травми... Но и нещо друго – страст, която не може да се угаси.
В дебютния си мач на Игрите Божурина и компания побеждават Румъния с 3:1. После бият Бразилия с 3:0 и губят от Унгария с 1:3. За полуфинала с ГДР се говори и до днес. Българките на два пъти догонват в резултата, но в петия гейм вече нямат сили... – 2:3 (-10, 12, -9, 7, -6).
Два дни по-късно, на 29 юли, следва нова петгеймова драма в малкия финал. Този път Унгария е на колене - 3:2 (5, -13, -6, 4, 8). Златото е за СССР след 3:1 (12, -11, 13, 7) срещу ГДР.
„Не само аз – всички можем да кажем безброй много неща за Васил Симов. Той не обичаше да говори много. Преди мачовете ни гледаше – и неговият поглед казваше повече от хиляди думи. Той беше човекът, който успя да направи от нас отбор. И въпреки че месеци преди това не успяхме да се класираме на тази олимпиада, щастието ни отведе там. Голямата заслуга е негова.“ Тишината на един треньор, който не се нуждае от думи, за да създаде легенди.
„В Москва беше безкраен празник. Всички бяхме на едно място. Жените – в един блок, мъжете – в друг. Прекрасна Москва – напудрена, красива, блестяща... Имаше безплатни фризьори, маникюристки, хранехме се когато си искаме, имахме приятели от цял свят. Зрелище! Скитахме, забавлявахме се, но се тренираше страхотно – и на мачовете се виждаше.“
„Веднага след олимпиадата бях страшно тъжна. Една депресия. Като постигнеш нещо голямо, после ти става малко пусто, че не си там. След време щастието се връща и разбираш, че си постигнал нещо велико.“ Цената на върха – да стигнеш до него и да осъзнаеш, че оттук нататък остава само споменът.
След Игрите момичетата получават по 2500 лева. Цветана – с 20% по-малко, защото все още не е омъжена. Усмихва се. Над нещата е, както винаги. Най-цветната, най-искрената, най-ярката. „Аз съм родена да се обръщат след мен“, казва тя, и не е самохвалство – а просто истина.
Трикратна шампионка с Равена, четвърта в класацията на Gazzetta dello Sport за най-успешни чужденки в историята на италианския волейбол. Тя е от онези хора, които не просто печелят, а заразяват с живот.
През 1981 г. женският национален отбор по волейбол на България става европейски шампион. Турнирът е в София. Българските волейболистки печелят златния медал, което е и единствената титла за страната ни в историята на европейските първенства за жени. В последния мач бием СССР на Николай Карпол с 3:0 (6, 13, 12)... И тя е там. Пише история и празнува.
„На финала на световното първенство за мъже в Манила бяха два любими отбора – Италия и България. Играеше се във Филипините… Моят съпруг се казва Филипини. Той е журналист, който пишеше много за волейбола – мъжки и женски. Това, което направиха тези момчета, беше чудо. Гордея се, че и аз съм волейболистка. И се надявам, че ще направят още по-големи неща.“
„В тази област царица бях аз! В момента, в който намериш една стотинка – това е късмет. Ако се разлее вода на терена – не е на добро. Когато са ми зелени светофарите, знам, че ще ми върви добре. Такива неща си ги нося цял живот.“
Какво е посланието ѝ към младите? "В трудни времена живеете, момчета и момичета! Имате много забавления около вас. Но волейболът е велика игра. Ако го заобичате и се отдадете изцяло, ще имате успехи. А сега вие сте толкова по-високи от нас, толкова по-хубави... От все сърце ви желая успех!“
Високо в италианската планина, докато звънят камбаните и мъглата пада по покривите, Цветана Божурина все още свети. Свети от онзи огън, който не гасне – нито от времето, нито от разстоянието. В нея живее духът на Москва, на София, на всички купони, на всички момичета, които някога вярваха, че една забивка може да промени всичко. И тя доказва, че може.
Защото има хора, които не остаряват – те просто продължават да носят светлина.
ПОСТИЖЕНИЯ:
Бронзова медалистка от олимпийските игри в Москва.
Европейска шампионка от 1981 година в София.
Бронзова медалистка от Евро 1979 г.
Носителка на КЕШ за 1979 г. с ЦСКА.
Носителка на КНК за 1982 г. с ЦСКА.
Три пъти шампионка на България.
Три пъти шампионка на Италия по волейбол.
Играла още за родния Миньор Перник и за столичния Академик.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
