Преди 45 години в Москва българските волейболисти извоюват безсмъртно сребро на олимпийските игри. Вчера новото ни поколение при мъжете отново запали огъня — втори в света на Мондиала във Филипините.
В рубриката „45 години шампиони“ пренавиваме времето назад и продължаваме да мечтаем с една от иконите на българския волейбол — Каспар Симеонов.
На 17 май 1955 г. в Димитровград се ражда момче, предопределено да се превърне в символ на национална гордост. В тежки години то извървява пътя към върха със сила, талант и несломима вяра.
Първите удари по топката Каспар прави в родния си град, под зоркото око на Славчо Славчев. Там, в скромна обстановка, се запалва искрата, която ще пламне в огън. Упорит и жаден за знание, той превръща всяко докосване на топката в стъпало към мечтата.
После идва Пловдив и Техникумът „Васил Левски“. Под ръководството на Кирил Недев момчето се превръща в лидер — не само играч, а воин, способен да носи върху раменете си тежестта на отбор и нация.
Каспар Симеонов не просто играе — той оставя отпечатък. Олимпийските игри в Москва'80 — с националния отбор на България печели сребърен медал. Това остава един от най-славните моменти в историята на българския волейбол.
Има 453 мача в „А“ група и близо 150 мача за националния отбор.
Българите показват изключителна класа и характер. Те надвиват: Куба — считана за фаворит с атлетичен стил и мощна атака; Италия — един от новите големи фактори в световния волейбол; Полша — действащ олимпийски шампион от Монреал'76.
На 30 юли 1980 г. Москва кипи. Нашите момчета излизат срещу домакините — залата е врящ котел, а напрежението се реже с нож във въздуха. Те се борят с чест, но губят с 0:3. За България обаче това е връх — първи и единствен олимпийски медал във волейбола и до днес.
Каспар е сред ключовите фигури в този отбор. Неговата стабилност, спокойствие в решителни моменти и лидерство на терена помагат на тима да премине през трудните мачове по пътя към финала. Той е един от символите на „сребърното поколение“.
"Имах един приятел, който казваше: „Първо, второ, трето място и други!“. Всеки един медал е много труд, много години на труд и лишения. Това е най-големият връх за мен в моята спортна кариера.
Най-яркият спомен си остава мачът с Куба, където при 1:1 работите не вървяха много добре, но така да се каже, успяхме да ги преодолеем. След това пътят към медалите беше отворен за нас.
Аз бях включен в националния отбор през 76-а година и през тези години до 80-а бях неотменно в състава на националния отбор. Всички бяха Левски, ЦСКА, Славия и Каспар Симеонов от Пловдив. Доста трудно беше в онази конкуренция, защото нямаше чужбина и всички играчи бяха в България.
Ние бяхме убедени в това, което правихме. Сега да ви кажа, че съм вярвал, че ще играем финал на олимпийски игри - ще ви излъжа. Просто ни тръгнаха нещата. Както на нашите момчета на това световно - след тоя първи гейм с Германия се видя, че отборът заигра.
Моето убеждение беше такова, че руснаците, ако ги бяхме хванали някъде другаде, нямаше да свърши така. Просто нашият отбор беше в голям подем и играеше с голям ентусиазъм", спомня си пред камерата на bTV Симеонов.
След няколко десетилетия на върха в България, през 80-те Каспар поема предизвикателството да играе в Италия — за Авелино (1984-1986) и Киети (1986-1989). Там той доказва, че може да се мери с най-големите и извън родината.
Симеонов не оставя само статистика — оставя вдъхновение. Децата му поемат щафетата, а самият той продължава да бъде учител, ментор, двигател на спорта.
За феновете той е повече от име — той е емоция, огън, памет. В кадрите от Москва усещаш как трибуните изригват, как всяка точка е вик за България. Каспар не играеше за точка — играеше за честта, за отбора, за родината.
"Това да играеш финал, е за мен най-голямото постижение на един спортист. Невинаги се печелят финалите, но момчетата се представиха достойно и заслужават адмирации от всички. Имаше нужда от един такъв успех, за да могат игрите да дръпнат напред.
Този успех мисля, че ще помогне много за бъдещата работа на националния отбор и се надявам да играем финал и на олимпийските игри.
От волейболни хора знам, че програмата беше да се вземе треньор от чужбина и да се насочат усилията към класиране за Лос Анджелис 2028.
Във финала не ни достигна малко опит. И малко късмет във втория гейм при 14:13 - там да се преборим, да можем да прекършим италианците. Да сложим настрана, че опитът на италианските играчи е доста по-голям от този на нашите момчета и да кажем, че срещу такъв сервис и блокада, които те успяха да направят, е трудно да се играе", е експертното мнение на специалиста.
Каспар Симеонов — човекът, който не се предаде никога, който превърна труда в триумф и остави пример за поколенията. Име, изписано със златни букви в сърцето на българския волейбол.
Видео: Емил Кацаров
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
