Един от най-големите футболисти на нашето време Синиша Михайлович почина на 16 декември 2022 г. Загуби битката с левкемията, а смъртта му остави дълбок отпечатък върху колеги и приятели, дошли на погребението в Рим. Там обаче не беше един от най-скъпите му "приятели и врагове" - Златан Ибрахимович.
Заради това мнозина го критикуваха, дори братът на Миха - Дражен, реагира остро, "стреляйки" по тези, които не се сбогуваха с него, а мнозина решиха, че има предвид точно Златан.
"Благодарим дори на тези, които брат ми смяташе за големи приятели и участва в създаването на техните кариери, които не се появиха на погребението, нито изразиха съболезнованията на семейството ни", бяха точните думи на брата на Синиша Михайлович преди две години.
Истината обаче е, че Златан Ибрахимович почти всеки ден питаше и се интересуваше от здравословното състояние на Михайлович, но не дойде на погребението, защото просто нямаше сили. Всичко това твърде много му напомняше за ситуацията с брат му Сапко, който също почина от същата болест.
Именно когато Михайлович обяви, че е болен от левкемия през 2019-а, двамата заздравят приятелството си.
Тогава Златан едва намира сили да му се обади: "Минаха няколко дни, преди да намеря сили да му се обадя. Успях само да кажа: "Миха, Ибра е...", след което замълчах. Не исках да чуе как плача, той ме утеши, като каза, че никога няма да забрави този разговор. В онзи момент беше по-силен от мен", откровен е настоящият директор в Милан.
Шведът описва един от най-трудните епизоди в живота си в книгата "Адреналин: Моята неразказана история", където засяга смъртта на брат си Сапко, който напуска този свят едва на 42.
На него той посвещава една от татуировките си: "Не искам да мисля какъв ще бъда като остарея и как ще остареят татуировките ми, нарочно си ги татуирах на гърба. Не искам да ги виждам. Левкемията го погуби само за 14 месеца. Не искам да мисля за бъдещето и се концентрирам само върху този момент, върху настоящето", пише в книгата си шведският нападател.
"Когато попитах Сапко как е забелязал, че нещо се случва, той ми каза, че вървял по улицата и изведнъж започнал да се чувства странно, все едно потъва в тротоара. Имал чувството, че е под вода. В болницата се подложи на серия от изследвания. На следващия ден лекарят се обади на баща ми и му каза всичко. Сапко започна терапия, но състоянието му се влоши за няколко месеца. Върнах се от Париж и го намерих подпухнал, без коса, не можеше да се движи. Беше ми много трудно да го гледам в този вид. Не бях готов. С цялата си физическа сила, която имах, не можех да направя нищо, за да помогна. Бях съсипан", каза Златан в трогателна изповед.
"Сапко ме чакаше да дойда и после почина, искаше да съм там, до него. Абсолютно съм убеден в това. Спах до късно, закусвах без да бързам, но той ме чакаше..."
Погребението се проведе по мюсюлмански обичаи, а бащата на Златан Ибрахимович избра шестима от най-близките му приятели да носят ковчега. Той сам хвърли първото парче пръст в гроба... "Тогава дойде моят ред и аз да правя същото, веднъж, два пъти, но не мога повече... Оставям лопатата да падне, приемайки, че е мъртъв, а в моите представи е твърде млад, не можах дори да се разплача", разказва Ибра.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
