200 ярда или иначе казано спрямо разпространената у нас мерна система – близо 183 метра. Толкова е разстоянието между стадионите на ФК Дънди и Дънди Юнайтед, което автоматично ги превръща в най-близо разположените съперници в професионалния футбол на Великобритания. Танадайс Парк и Денс Парк със сигурност нямат статута на Айброкс или Селтик Парк, но ценителите на футболната романтика няма как да подминат два отбора, които в историята си са намирали начин да спрат Старата фирма.
Понастоящем четвърти по големина в Шотландия, Дънди е един от градовете където футболът се развива изключително бурно в края на XIX и началото на XX век. Едни от първите отбори носят любопитните имена Дънди Ийст Енд и Дънди Ауър Бойс и именно те през 1893 г. се обединяват под името ФК Дънди. Бъдещият им голям съперник Дънди Юнайтед е формиран на 24 май 1909 г., като за учредителното събрание в несъществуващия вече хотел Краун напомня мемориална табела на ъгъла на Кричън стрийт и Шор Терас.
Първоначалното име на отбора е Дънди Хибърниън, което ясно показва, че неговите създатели са ирландски емигранти. За разлика от противопоставянето между грандовете от Глазгоу обаче ФК Дънди и Дънди Юнайтед не замесват религията в своето съперничество, а битките им се решават единствено и само на терена.
Програмата за първия кръг за новата 2025-а година поставя дербито на Дънди като последен мач за деня, което ни дава възможност да се появим на Танадайс стрийт по времето, по което Рейнджърс стартира наказателната си акция срещу Селтик. Ние обаче се насочваме директно към стадиона на Дънди Юнайтед, в близост до чийто официален вход ни очаква статуята на легендарния Джим Маклийн. Той е мениджър на клуба в периода 1971-1993 и това безспорно са златните години на „арабите“.
Защо наричаме Юнайтед по този начин? Поради това, че през 60-те години един от лидерите на привържениците им прилича изключително много на египетския президент Гамал Абдел Насър и в един момент той заявява на всеослушание на останалите фенове: „Аз съм Насър, а вие сте моите араби“, откъдето започва всичко. Ако това прозвище ви се вижда прекалено екзотично, то може да използвате алтернативното „мандарините“, дадено в чест на оранжевите екипи на отбора.
Юнайтед успява да разбърка сериозно картите на големите отбори и през 1983 г. става шампион в конкуренията на Селтик и Абърдийн на Алекс Фъргюсън. Това става възможно след победа с 2:1 срещу ФК Дънди на Денс Парк, която не идва никак лесно, но пък им позволява да празнуват триумфа на стадиона на големия съперник. С играчи като Ралф Милн и Дейви Додс шотландците на следващия сезон стигат до полуфинал за Купата на европейските шампиони, където печелят с 2:0 първата си среща с Рома и вече предвкусват финала срещу Ливърпул. В реванша обаче „вълците“ надделяват с 3:0 не и без помощта на френския съдия Мишел Вотро, споменаването на чието име в Дънди е равностойно на това на Жоел Киню в България.
През 1987 г. „мандарините“ са на крачка от исторически требъл, но първо не издържат на темпото на Рейнджърс в първенството, а впоследствие губят сензационно финала за Купата на Шотландия от Сейнт Мирън. Последната надежда остава сблъсъкът за Купата на УЕФА с Гьотеборг. Опитните шведи, които печелят трофея 5 години по-рано, обаче надделяват с общ резултат 2:1 и така Юнайтед остава с празни ръце. В импровизираната музейна сбирка на Танадайс Парк желаещите могат да се запознаят с тези велики мачове, а кураторите не пропускат да подчертаят факта, че отборът има забележителен баланс в двубоите срещу Барселона в евротурнирите – 4 победи от 4 мача.
Пренасяйки се на Денс Парк сякаш се телепортираме с машина на времето повече от половин век назад. Макар последните подобрения по стадиона да са правени през 1993 г., в своята цялост той е типичен представител на архитектурата на подобен тип съоръжения от началото на миналия век. Неслучайно една от трибуните носи името на прочутия архитект Арчибалд Лийч, отговорен за проектирането на почти всички познати стадиони от онзи период. Посрещнати сме от директора в клуба Линдзи Даръх, който освен това е съдружник в адвокатската кантора Gilson Gray.
Показвайки ни трофеите, съхраняващи се в стаята на борда на директорите, той ни обръща внимание на една футуристична снимка. „Така ще изглежда бъдещият ни стадион“, казва той не без гордост. Клубът вече е получил зелена светлина от футболните власти за изграждането на ново съоръжение в района на Кампърдаун, намиращ се в северозападната част на града. В медиите дори се появиха твърдения, че това ще е последното дерби на Денс Парк, което би било заслужен край за 125-годишната одисея на това легендарно място. Именно тук през 1962 г. ФК Дънди отпразнува единствената си шампионска титла, а на следващата година посреща италианския гранд Милан в полуфинал за КЕШ. „Росонерите“ прекланят глава след попадения на Алън Гилзин (впоследствие преминал в Тотнъм), но шотландците биват елиминирани след 1:5 на Сан Сиро.
Фланелката на ФК Дънди са носили имена като Гордън Страхан, Йън Юр и дори споменатият вече Джим Маклийн. Клубът няма специализиран музей, но ако неговата история ви интересува може да посетите сайта на историческия тръст (www.dfchistoricaltrust.com), чийто екип начело с Джим Мичъл е свършил наистина отлична работа.
