Гледали ли сте спасяванията на Енвер Марич? Вероятно да, ако сте родени през 70-те години на ХХ век.
За тези, които на го познават, той е легенда на националния отбор на вече несъществуващата Югославия. Играл е за родния си тим Вележ, както и за Шалке 04. Звездата му изгрява на световното първенство през 1974 г., когато благодарение и на рефлексите му, балканската страна стигна до четвъртфинал.
Марич често е сочен за идол от тези след него под рамката на вратата. А в живота си той има три събития, които го карат да възкликне "Имам 4 рождени дни!"
Вратарят е роден в емблематичния за Босна и Херцеговина град Мостар. Там започва и неговата кариера. А и за малко да завърши неговия живот още в ранна детска възраст.
"Като дете за първи път видях смъртта в очите. С брат ми играехме в един изоставен склад на криеница. Веднъж се скрих толкова добре, че той не можеше да ме открие.
Тогава му хрумна да запали сандъците, за да ме подплаши и да изскоча. Аз се криех точно в тези сандъци.
Добре, че наблизо мина една жена, викна за помощ и успяха да ме измъкнат. Дрехите ми вече бяха започнали да горят. Тогава се родих за втори път", разказва вратарят.
През 1970 г. Марич е бил считан за сигурно попълнение на Партизан. В Белград го чакали с отворени обятия, а той решил да прекара последните дни у дома в компанията на приятелите си.
Компанията се забавлявала с плуване в река Неретва.
"Познавах реката много добре в този участък - всеки камък, всеки бързей, всяко място, на което има водовъртеж. Изумяваха ме историите за някакви хора, които са се удавили в Неретва. И точно тази "смелост" за малко не ми изяде главата...
Някъде към обяд се бях отдалечил доста от брега и реката започна да ме завлича надолу. Помислих си "Край!". В този момент водата ме запрати пак на повърхността. И после пак ме повлече. Животът ми мина пред очите ми като на лента. Това беше знак, че започвам да се задушавам.
Дойдох на себе си след 2 часа, бях на брега. Естествено, не помнех нищо от случилото се. Приятелите ми помислили, че се шегувам. Когато обаче за втори път водата ме изхвърлила, те дошли и ме спасили.
След това си обещах, че никога повече няма да плувам в Неретва. И до днес го спазвам!", казва той.
Третата история, в която се намесва съдбата включва... опит за убийство на друг футболист - Салем Халилходжич.
"Бяхме под карантина през 1972 г. близо до Мостар. Като всяка карантина и тази беше скучна, играехме карти по цял ден. Веднъж от скука някой донесе стар пистолет в стаята. Почнахме да го разглеждаме и стигна и до моите ръце. Насочих го към Салем:
-Честно ли игра?
-Да!
-Не си!
-Честно играх!
-Кажи истината или ще стрелям!
-Истината ти казвам!
За да го сплаша леко натиснах спусъка, а пистолетът взе, че гръмна. Салем залегна. За щастие куршумът прелетя над главата на най-добрият ми приятел. Вцепених се просто.
И сега не мога да си представя какво щеше да стане", разказва Марич.
Легендарният балкански вратар не успя да избегне само едно - сърдечният удар, който го покоси през 2001 г. в дома му в Берлин. За щастие той успя да се възстанови, за да разкаже за своите своеобразни "прераждания".
