На btvsport.bg продължава поредицата, с която ви връщаме към най-значимите събития, случили се на този ден в историята на българския и световен спорт. И ще отбелязваме рождените дни на именитите спортисти, оставили трайна диря в аналите.
Когато става въпрос за футбол, много романтици на най-популярната игра в света се връщат 50 години назад, за да си припомнят финала на световното първенство. Шампионатът на планетата през 1970 година е първият, който се провежда извън Европа или Южна Америка, а епицентър на събитията е Мексико. В рамките на 22 дни (31.06 – 21.06) шестнайсет отбора се изправят в епични футболни схватки, за да се сдобият с най-ценното отборно отличие в света „Жул Риме“ – кръстено в чест на бившия френски президент на ФИФА и един от главните основатели на най-престижния световен футболен форум 40 години по-рано.
Цялото първенство е интригуващо и изпълнено с много голове, но само два са отборите, които се открояват от всички други на този форум – Бразилия и Италия. И двата тима имат по две световни титли (най-титулуваните страни до онзи момент) и някак си логично съдбата ги изправя един срещу друг във финален сблъсък на митичния „Ацтека“ в мексиканската столица. Регламентът на ФИФА позволява на нацията, която триумфира с „Жул Риме“ три пъти, да се сдобие завинаги с ценното отличие. До онзи момент световният шампион е пазил световната титла на специално място в държава си, а четири години по-късно до следващото издание на СП, тя е била връщана на организаторите на турнира. Било е изписвано и името на триумфиралия отбор върху нея.
Зрителите на стадион "Ацтека" са малко над 107 хиляди. Те стават свидетели на здрава битка и класни изпълнения и от двата отбора. Кариоките, водени от селекционера и бивш играч и двукратен световен шампион с Бразилия Марио Загало и звездата на тима Пеле (двукратен носител на световната титла и единственият участник на три шампионата на планетата), срещат действащия европейски шампион, в чиито редици личат имената на Джачинто Факети, Сандро Мацола, Анджело Доменгини и носителят на „Златната топка“ за 1969 година Джани Ривера. „Скуадра Адзура“ е водена от селекционера Феручо Валкереджи.
През първото полувреме играта е много отворена. Атаки и пред двете врати не липсват. Първият сериозен удар обаче нанасят Селесао в 18-ата минута. Капитанът Карлос Алберто изпълнява тъч отляво в близост до вратата на италианците в краката на Ривелиньо. Атакуващият полузащитник центрира топката в наказателното поле на италианците, където Пеле надскача Тарчисио Бурнич и бележи с глава. 1:0!
Голът окрилява южноамериканците, които започват да търсят второ попадение. Европейците разчитат основно на контраатаки. В 37-ата минута при едно разиграване в средата на терена обаче бразилците губят притежанието на топката. Италия се възползва чрез Роберто Бонинсеня, който напредва с нея, финтира стража на Селесао Феликс и изравнява - 1:1! При този резултат завършва първата част.
През вторите 45 минути бразилците обаче вдигат оборотите. В 66-ата минута Пеле увлича с дрибъл няколко играчи на „Скуадра Адзура“ около наказателното поле на противника и подава към Жерсон. Левичарят поема топката, наглася си я на по-удобния си крак и с много хубав плътен удар я праща в далечния ъгъл на вратата, пазена от Енрико Албертози. 2:1!
Пет минути по-късно „кариоките“ отбелязват трети гол. Жерсон намира с дълго подаване Пеле в пеналта на „сините“. Той отклонява с глава към Жаирзиньо, който от близко разстояние преви резултата 3:1!
Третото попадение, като че ли, сломява италианците, които приемат играта в своята половина в опит да не допуснат още голове. Бразилия обаче не възнамерява да спира да бележи. В 86-ата минута Пеле овладява топката около дъгата на противниковото наказателно поле и подава вдясно на включилия се в атака Карлос Алберто. Със силен шут той праща топката в долния десен ъгъл на Албертози – 4:1!
Бразилия е световен шампион за трети път, а съдбата на „Жул Риме“ е ясна – тя отпътува във витрината на южноамериканската страна вместо в тази на „Скуадра адзура“.
Още нещо – Марио Загало се превръща в първия човек, който печели световната титла и като футболист, и като селекционер.
Великият футболист е роден на 21 юни 1955 година в град Жьоф. Израства в семейството на Алдо и Анна Пичинели – и двамата от италианско потекло. Алдо е бивш професионален футболист и директор на АС Нанси, където Мишел стартира професионалната си футболна кариера.
За „червено-черните“ Платини играе между 1972 и 1979 година, като записва 181 участия и отбелязва 98 гола във всички турнири. С отбора печели Купата на Франция (1978). С тима печели и промоция за изкачване в Лига 1 (1975).
Най-добрите му футболни години са в Ювентус. Той преминава в италианския гранд през 1982 година и облича екипа с №10. Преминал в отбор, в чиито редици личат част от имената на световните шампиони от първенството в Испания, Платини има известни трудности да се впише в състава първоначално.
За 5 години в тима на „Старата госпожа“ нападателят записва 147 мача и отбелязва 68 гола във всички турнири. Той е двукратен шампион на Серия "А" (1984, 1986) и по веднъж е носител на трофеите в Копа Италия (1983), КЕШ/ШЛ (1985), КНК (1984), Суперкупата на Европа (1984) и Междуконтиненталната купа (1985).
С националния отбор на Франция е европейски шампион на домашния форум през 1984 година. Триумфира с отличието във Финалисима (1985). Отбелязва 41 попадения в 72 мача.
Платини е трикратен носител на „Златната топка“. Той е единственият футболист, който е печелил най-престижното индивидуално отличие в този спорт в три поредни години (1983-1985).
През 2015 година имената на Платини – в ролята на президент на УЕФА и на Сеп Блатер - шеф на ФИФА, бяха замесени в корупционен скандал, свързани с измама, незаконно присвояване на пари и фалшифициране на документи. Това им коства работата на ръководители, а етичният кодекс на международната футболна федерация им забрани да се занимават повече с футбол.
Какво още се е случило на този ден, както и още от вечния спортен архив на btvsport.bg - вижте ТУК.
