Легендарният халф на Манчестър Юнайтед Пол Скоулс, отвори сърцето си за сина си Ейдън, който живее с тежка форма на аутизъм. Историята му е не е за трудностите, а за любов, безусловно посвещение и ежедневни малки победи, които само родителите като него разпознават.
„Спрях да коментирам мачовете. Взех това решение заради Ейдън. Всичко, което правя, е съобразено с него. Рутината му е всичко за него – и аз избрах да бъда част от това, дори ако това означаваше да оставя зад себе си кариерата си и да пътувам между Манчестър и Лондон“, каза Скоулс в „Stick to Football“.
В студиото, заобиколен от бившите си съотборници Гари Невил, Рой Кийн, Ян Райт и Джил Скот, той не скри сълзите си, връщайки се към всеки един момент на радост и тревога, който е преживял с Ейдън.
„Всеки ден е ритуал. В четвъртък, отиваме да плуваме. Той обожава водата. После ядем пица по пътя към вкъщи. В неделя го водя до сладкарницата, където си избира шоколадова торта. Не знае колко е часът, но знае какво следва. Тези малки моменти са всичко. Ще навърши 21 през декември, и всеки ден с него е ценен.“
Скоулс споделя в социалните мрежи малки части от живота им, защото иска хората да видят истината – не само борбата, но и радостта. „Той не може да говори, но разбира повече, отколкото хората си мислят. Издава звуци, и само тези, които са близо до него, разбират какво иска да каже.“
„Как се казва болестта?“ – попита Ян Райт. „Аутизъм. Тежка форма. Не е като други деца, които могат да водят нормален живот. Всеки ден е предизвикателство, но също така и момент на чудо“, каза Скоулс и след това мълчи, сякаш търсеше думите, които никога не са достатъчни...
„Хората се свързват с мен и отварят сърцата си. Получих съобщения от родители, които преживяват същото. Това ме насърчава да продължа да говоря – да покажа, че не са сами.“
Той публикува само положителните моменти – моменти, когато Ейдън се смее, когато открива нещо ново. „Не публикувам, когато се ядоса или удря – това би било несправедливо. Когато беше малък, идвах на тренировки и мачове с драскотини, но не казвах на никого. Това е неговият начин да покаже разочарованието си.“
„Футболът ли беше спасението ти?“, пита го Дуайт Йорк. „Не. Никога не можеш да избягаш. В ранните години беше ужасно. Диагнозата дойде, когато Ейдън беше на две и половина. Светът ти се променя изведнъж. Всяка малка победа става огромна. Всяка усмивка – безценна.
От самото начало знаехме, че няма да проговори. Някои деца говорят по-късно, но не и той. Дори сега мисля само за едно – какво ще стане, когато ме няма?“
„Не гледай твърде далеч, действай ден за ден“, каза Рой Кийн. „Знам... понякога просто казваш „Мамка му...“, но после гледаш как се усмихва и всичко си заслужава.
Има и радостни моменти. Лежи на батута часове наред, чеше си корема и се смее тихо. Обича храната – едно от малкото му удоволствия.“
Скоулс разказва за работната си седмица – подкаст, ангажименти в клуба Салфорд, който притежава с бивши съотборници, но всичко е съобразено с Ейдън. „Години наред правех това, което ми е удобно. Сега – каквото е удобно за Ейдън“, казва той.
След интервюто го заливат хиляди съобщения за подкрепа и съчувствие. Родители, преминаващи през същото, споделят своите истории и намират утеха. „Искам да благодаря на всички за съобщенията. Един родител ми каза: „Моята работа е да остана жив един ден по-дълго от детето си...“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
