Мескалин на 18 години. Метадон - на 16. Метър пред смъртта. Седем пъти вързан за легло. Седем пъти лекуван насила. Единственото чудо – че още диша.
Синът на легендарния защитник Били Костакурта и на актрисата и модел Мартина Коломбари проговаря. Акиле Костакурта, едва на 19, в подкаста „One More Time“ на Лука Касадей разкрива ада, през който е минал — години на зависимост, отчаяние и гняв, години на саморазрушение, на принудителни хоспитализации, на молби за евтаназия, на сълзи, които дори баща му не можеше да сдържи.
„Всичко започна оттам“, разказва той с изненадваща откровеност. „На 13 започнах да пуша. На 18-ия си рожден ден опитах мескалин – халюциноген. После започнаха боевете, гневът, алкохолът. Веднъж, пиян, се сбих с полицията. Полицаят ме удари, а аз реагирах с безумна агресия. След това ме изпратиха на първото ми принудително лечение. Общо – седем такива.“
С глас, в който вече няма гняв, само умора, Акиле описва какво значи да бъдеш вързан за легло три дни заради удар по рамото. „В Падуа бяха мили, но в Милано ме завързаха. Крещях, че искам папагал. Бях с вързани ръце и крака. Дори когато трябваше да се изпишкам.“
И тогава идва Швейцария – мястото, което променя всичко. „Когато отидох там, лекарите ми казаха: „Ако беше останал навън още 10 дни, щеше да умреш. Сърцето ти биеше със 150 удара в минута.“ Казаха: „Ако искаш да се дрогираш, твое решение е. Но ако искаш помощ, ще я получиш.“ И това промени всичко. Те ми върнаха живота.“
„Започнах да продавам трева. По време на карантината всички бяха заключени, но аз имах мрежа. Арестуваха ме, когато бях на 15 години и половина. 16-ия си рожден ден отпразнувах там — в център за терапия.
Не издържах повече. Една нощ, когато беше останал само един оператор, го разсеях, взех ключовете за лазарета, заключих го и влязох вътре. Там имаше метадон. Седем бутилки. Изпих ги всички и се заключих в банята...“
Пожарникари разбиват вратата, линейка пристига, лекари се борят за него. „Никой не можеше да ми каже как съм жив. Седем бутилки метадон са равни на 35-40 грама хероин. Хора умират от един грам.“
Дълго време никой не знаел какво всъщност се случва. „В осми клас ме късаха за поведение. В гимназията ме изключиха след три месеца. Никой не разбираше защо. Миналата година, в Швейцария, разбрах — имам ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).
Опитвах се да се самолекувам с наркотици. Просто мозъкът ми не произвежда достатъчно допамин. Сега вземам Риталин. За пръв път мога да чета книга за два часа, да пиша страници наред. Преди това беше невъзможно.“
„Родителите ми минаха курс за родители на деца с ADHD. Преди, когато се карахме, излизах и разбивах врати. Сега вече не. Сега знаят как да ми кажат „не“. И това е любов.
Майка ми плака много. Но единственият път, когато видях баща ми да пророни сълза, беше когато ме отведоха. Всеки ден молех да бъда евтаназиран. Бях празен, без емоции, и исках просто да умра. Тогава го видях да плаче. И това ме спря.“
„В деня, когато излязох, баща ми дойде да ме вземе. На небето имаше двойна дъга. Прегърнах го и му казах: „Виждаш ли, успяхме. Спрях. Ще продължа. Дори небето ни го казва. Това беше един от най-красивите моменти в живота ми.“
„Сега искам да давам. И да лекувам с любов.“
Днес Акиле не крие миналото си — превръща го в сила. „Гордея се, че успях да осъзная. Че не се срамувам. Че не забравям травмите, а ги ценя. Малко неща вече ме правят истински щастлив. Едно от тях са децата със синдром на Даун. Те не са избрали страданието си. Те заслужават помощ.“
Мечтата му е ясна: „Искам да създам центрове – край морето, с коне за хипотерапия, с екскурзии. И всяко дете да има своя лабрадор, който да го води на плуване. Искам да ги спася. Искам всяко дете да види своята дъга...“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
