След Евро 1996 той изпада в 44-дневен запой, включващ загуба на съзнание, кокаин и секс.
Преди 30 години Тони Адамс беше капитан на Англия на Евро 1996. По същото време обаче той води най-важната битка в живота си – тази със зависимостта от алкохола.
Днес бившият легендарен защитник отбелязва 30 години като трезвеник и издава книга за периода, който променя съдбата му завинаги – „1996: Размисли за годината, която промени живота ми“, написана със спортния журналист Иън Ридли.
Както сам казва: „30 години разстояние от болката.“
Докато Англия мечтаеше за европейска титла на домашното първенство, животът на капитана се разпадаше.
След турнира Адамс изпада в 44-дневен запой, включващ загуба на съзнание, кокаин и секс.
Самият той признава: „Като прочетете първата половина на тази книга, си казвате: Как е възможно този човек да е все още жив?“
Днес той е на 60 години и добавя: „В старото куче още има живот.“
Преди началото на Евро 1996 Адамс се среща със селекционера Тери Винейбълс в ресторант „Скотс“ в лондонския квартал Мейфеър, за да обсъдят тактиката за турнира.
Преди срещата обаче той първо отива в кръчма.
„Гледах питието му и си помислих, че е вода, затова казах, че ще пия вода. Беше шибан джин с тоник. Помислих си: „Мамка му, можех да пия едно!““
Въпреки контузията в коляното Винейбълс му гласува доверие и му дава капитанската лента вместо Дейвид Плат.
Към средата на 90-те години алкохолизмът на Адамс започва да пречи на представянето му на терена. Пиенето му се простира отвъд прословутите вечерни излизания на отбора на Арсенал.
„Спечелихме Първа дивизия през 1991 г. (бел. ред. – първенството преди Висшата лига), но не спечелихме лигата отново, докато не изтрезнях. Имахме пет години, в които бяхме просто добър отбор за купата.“
Още през 1990 г. Адамс влиза в затвора за шофиране в нетрезво състояние.
„Превиших четири пъти и половина законовата граница… закачих стълб на улична лампа и влязох през входната врата на къща.“
Но най-тежкото за него е друго:
„Нито един човек не дойде при мен и не ме попита: мислите ли, че имате проблем с алкохола?“
След слаб мач срещу Шефилд Юнайтед в съблекалнята той усеща погледа на съотборника си Денис Бергкамп.
„Сякаш гледаше право през мен…“
Малко по-късно в клуба пристига Арсен Венгер, който му казва нещо, което остава в съзнанието му: че е играл само на „70% от капацитета си“.
Според Адамс днес друга зависимост застрашава играчите: „Това е епидемия във футбола и обществото. Дори тези, които казват: „Спрете хазарта“ или „Играйте отговорно“ – за зависим това е просто: „Играй“.“
Днес Адамс помага на спортисти чрез клиниката си Sporting Chance и организацията SIX.
„Оставих всичко настрана и започнах да се справям със страха и самоомразата“, казва той. „Живях сам, опознах себе си с всичките си недостатъци и осъзнах, че все още имам голям нос, но е нормално да имаш голям нос… Нямах проблем с алкохола. Имах проблем със себе си. Оправих се и започнах да харесвам себе си малко… алилуя!“
Адамс може да няма медал от Евро 96, на който да се радва, но книгата му все пак е празник, пише The Athletic.
„Става въпрос за някой, който живее фантастичен живот, защото се е възстановил“, продължава той. „Хората ме питат кое е най-голямото ми постижение – може би Купата на носителите на купи с Арсенал (вторият и последен европейски трофей на клуба през 1994 г.)? Не. Най-голямото е, че не съм се напикавал в леглото 30 години.
Ако можех да намеря начин да пия, без да се напикавам, вероятно все още щях да пия. Но не можах. Преминах границата. Наистина се гордея, че не съм се напикавал 30 години.“
Адамс е изключително честен. За да разкаже тази история, той трябва да бъде такъв.
И завършва с думите: „Това се случи с един човек… Това е годината, която промени живота ми.“
