От лятото насам темата "Кристиано Роналдо" е постоянно по първите страници на болшинството медийни гиганти, а въпросителните, критиките и неодобрителните коментари не спираха. В края на годината нещата "загрубяха" и жлъчта по адрес на португалеца стана отровна.
Подписването с "Ал Насър" постави огромна лъжица катран в кацата с мед. В този случай обаче никой не е виновен на Роналдо за това, самият той направи стъпката. Тази, с която остави без думи своите почитатели и даде още по-голям повод на критиците да се усмихнат лукаво и да си кажат "Е, видяхте ли? Бяхме прави!".
Какво нещо е животът... Годината за световната футболна звезда започна с хеттрик срещу "Тотнъм" през март, хеттрик срещу "Норич" малко по-късно, осминафинал в Шампионската лига срещу "Атлетико" Мадрид и голмайстор за сезона в "Манчестър Юнайтед". А завършва с най-големия му конкурент, вдигащ световната купа, изгонване от редиците на "червените дяволи", крах на Мондиала и трансфер в "колос". Тъжно, разочароващо, необяснимо.
Припомням интервюто на Кристиано Роналдо пред Пиърс Морган, разбунило духовете. В него журналистът каза: "Не парите са стимул за Кристиано Роналдо, а това да бъде най-добрият." Роналдо отговаря: "Да, рекордите, адреналинът. Но да бъдем честни - футболът се промени. Той е бизнес. Всичко в света в момента е бизнес."
Явно от това може да си направим извод защо отива в едно екзотично първенство, в което няма никакъв престиж, но има много пари. С това си действие Кристиано Роналдо сложи край на една много хубава приказка, която мнозина се надяваха да не приключва така. Ако следваме логиката, няколко факта ще изскочат в съзнанието ни:
1) Роналдо абдикира от гоненето на рекорди. Човекът, който винаги се е стремял да бъде №1 по всички показатели. Един от важните за него е този за голмайстор в Шампионската лига. Неслучайно търсеше отбор, с който да продължи да трупа попадения. Сега води с 16 пред прекия си конкурент Лионел Меси, който с още една година в ПСЖ като нищо ще го задмине. А Шампионската лига се считаше за обетованата земя на Роналдо... но и това може да се промени съвсем скоро.
2) Роналдо развя бялото знаме пред критиците си. Точно тези, които твърдяха "той е свършил с футбола", сега имат най-много доводи да продължат да "викат" тезата си. Защото кой футболист отива в Катар, Саудитска Арабия, Япония, САЩ? Не и този, който има още какво да даде на футбола, а знаем, че най-голямата сцена е европейският континент.
3) Един от важните изводи е: Какъв сигнал дава Роналдо с този си избор? Да, 200 млн. евро на година са страшно много пари, които ще направят сметките на португалеца още по-солидни, но нима и досега той не беше на върха на класациите по този показател?! Нима толкова обедня за една година?! По-скоро доказа, че богатите винаги искат да бъдат още по-богати... А той изобщо не осъзнава какъв сигнал дава на младите, които го идолизират. Ако талант тълкува този ход, какво друго би могъл да си каже освен "Парите са много важни!" Да, но не са всичко на света. Примерът, който дава на младите, е изключително погрешен и подбиващ репутацията му, защото той самият многократно е повтарял, че парите не са неговия двигател.
4) Спуска завесата в първенство, в което ще бъде оценен само от местните. Вероятно Роналдо не пожела да намали драстично заплатата си и да премине в италиански клуб (спряган беше за "Наполи" и "Милан"), а защо не и да направи романтичното - завръщане в "Спортинг" Лисабон със символична или почти никаква заплата срещу това да "царува" и да си трупа головете без никой да го закача.
5) Прекалено очевидният избор - парите! В крайна сметка се поддаде на изкушението, въпреки думите си от миналото, че ще гони рекорди и голове. А тези рекорди и голове, дори титли, можеше да потърси в някое по-различно място, дори извън елита на Европа (топ 5 първенствата). Можеше да избере един "Олимпиакос" например или "Фенербахче", с който да атакува Шампионска лига, щеше да има изключително голяма любов от феновете, да добави още една отметка в графата "спечелено първенство". Но не би, парите не миришат...
Само Роналдо знае дали ще изпълни договора си с "Ал Насър", но извън парите той избра безграничното уважение и боготворене. Нещо, което в последно време на Стария континент изобщо не получаваше и явно му липсва онази старата, неподправена любов от фенове, медии, треньори, съотборници. Там обаче ще се сблъска с едно коренно различно ниво на футбола, което едва ли ще го очарова, стил на живот, който не е за всеки, и един огромен отлив на фенове в глобален мащаб.
Явно на везната надделяха финансовите стимули. Бизнесът победи романтиката. Няма да е последният път. В тези времена, в които се доказва, че породата "Тоти, Малдини, Гигс, Пуйол, Адамс" е безследно изчезнал вид.
П.п. За времето, в което написах този коментар, Кристиано Роналдо вече заработи 46 хил. евро (толкова взима за два часа).
