За съжаление масовата аудитория асоциира шотландският футбол единствено с дербито на Старата фирма между Рейнджърс и Селтик.
В същото време столицата Единбург може да предложи сблъсък, който също има своята специфична атмосфера и омраза между протагонистите – Хартс срещу Хибърниън.
Може би не е случайно, че една от главните забележителности на града е т.нар. Трон на крал Артур, издигащ се на мястото на изгаснал вулкан. Съперничеството между двата отбора наистина е вулканично, а последният път, когато те са били замесени в битката за трофеи изглежда наистина сякаш е било по времето на рицарите на кръглата маса.
От бойни другари до смъртни врагове
В средата на 70-те години на XIX век група ентусиасти поставя началото на танцовия клуб Харт ъф Мидлотиан, който ще остане в историята просто като Хартс.
Името идва от едноименния роман на сър Уолтър Скот (на български „Сърцето от Мидлотиан“), като по същия начин е кръстена емблематичната мозайка на входа на катедралата „Сейнт Джайлс“. Те започват да развиват спортна дейност, след като един полицай им казва, че трябва да правят нещо по-полезно от това да се шляят по улиците и да танцуват.
По същото време главният град на Шотландия е наводнен от ирландски емигранти, бягащи от т.нар. Картофен глад, като по-голямата част от тях се заселват в района на Коугейт. Там на 6 август 1875 г. в чест на 100-годишнината на лидера на ирландските католици Даниел О‘Конъл те основават Хибърниън.
Името му идва от латинското название на Ирландия - Хиберния. Първият мач между двата тима се играе на 25 декември 1875 г. на мястото на днешния градски парк „Мидоус“ и бива спечелен от Хартс с 1:0. Хрониките свидетелстват за сблъсъци между привърженици на двата отбора още през XIX в., като в един от случаите капитанът на Хартс Том Пърди бива подгонен по улиците на Единбург от разярени фенове на противника.
Враждата е загърбена за кратко по време на Първата световна война, когато 16 играчи на „сърцата“ се записват доброволци в Батальона на Макрий, където се бият редом със своите колеги и привърженици на Хибс и други отбори. Общо шестима намират смъртта си на фронта, но скоро съперничеството между двата тима е подновена с пълна сила.
Кулминацията настъпва през 1990 г., когато собственикът на контролния пакет акции в закъсалия финансово Хибърниън Дейвид Роуланд обявява, че ще го продаде на колегата си от Хартс Уолъс Мърсър и двата клуба ще се обединят. Привържениците на „зелените“ веднага създават организацията „Долу ръцете от Хибс“, в чийто арсенал влиза изпращане на куршуми по пощата и бомбени заплахи за Мърсър и семейството му. Дербито на 15 септември 1990 г. временно е прекратено при резултат 3:0 за Хартс, а близо 50 фена на Хибърниън са арестувани. Все пак те постигат своето – любимият им клуб остава самостоятелен и дербито отново ще ангажира мислите на цял Единбург в следващите години.
Доминация, от която сърцето спира
Форматът на шотландското първенство и вътрешни турнири са давали възможност на големите съперници да се срещнат помежду си внушителните 344 пъти. Малко са съперничествата в европейския футбол, в които единия отбор да има такова категорично предимство – 147 победи за Хартс, 100 равни и само 87 за Хибс. „Сърцата“ са притежатели и на водещите индивидуалните рекорди в дербито – с най-много голове в мачове от първенството е Джон Робъртсън (27), а Боби Уокър има същото постижение във всички надпревари (33).
