България допусна две поредни загуби в предварителните квалификации за световното първенство по баскетбол. Един уж непознат младеж обаче прикова вниманието върху себе си в мача срещу Нидерландия.
Той се казва Александър Стоименов. Неговите 18 точки не стигнаха за победа в Самоков, но за това момче тепърва ще се говори.
"Лъвовете" приемат Австрия на 16 август (събота) в третия си мач от квалификациите, като до момента имат на сметката си две загуби и заемат последното трето място в група F. Срещата от петия кръг ще стартира от 18:00 часа в „Арена Ботевград“ и ще може да я гледате пряко в ефира на bTV Action. Студиото ни започва в 17:30 ч. Българите трябва да спечелят с 12 или повече точки, за да съхранят шансове за място в същинските пресявки.
Вчера стана ясно, че 23-годишният национал е под въпрос за оставащите два мача от пресявките. Новото попълнение на Войводина е изкълчил глезен на тренировка.
"Сега като гледам назад виждам, че изобщо не съм бил готов да се сблъскам с професионалния баскетбол, с това какво ме очаква, с това колко е по-различно от подрастващи и от баскетбола в Америка. И понеже се очакваше в Словения да отида да се развивам първоначално и после да играя, сметнах, че е умното решение би било точно така да постъпя", разказва пред камерата на bTV националът.
Сега пред него има ново предизвикателство – сръбският Войводина.
"Супер доволен съм, че мога да вдигна нивото, Сърбия е една страхотна лига, няма нужда да изброявам играчите, които тръгват оттам."
Александър в първи клас, когато се пали по баскетбола покрай по-големия си брат.
"Той беше много добър. И аз му завиждах, исках аз да съм по-добър от него, това е братското съревноваване, което има като малки и като големи.
Той е баскетболистът, който ме накара да вляза в залата, после Коби Брайънт в Лейкърс. Той беше моят идол, имах големи плакати в стаята и много исках един ден като него", споделя с усмивка националът.
Стоименов израства на улицата, както повечето български деца.
"Като малък с моите приятели от квартала ходехме по дворовете да тупкаме, да играем, да правим измислени кошове и това бяха първите ми стъпки."
Преди Словения, пътят на Александър в баскетбола минава през школата на Овергаз, столичните Академик и БУБА Баскет и колежанската лига отвъд Океана.
"България ми липсва много, да, със сигурност. Липсват ми много връзките, които съм създал тук с хората още от детските години и лятото като се прибера е едно супер приятно чувство. Но пък се радвам, че през годината съм в чужбина, защото имам възможност сам да създавам нови кръгове от приятели и да се развивам и кариерно, и като човек", откровен е Александър.
Откровен е, че обожава играта, обожава процеса да се подобрява. Като има някаква слабост как тя постепенно се превръща в нещо силно.
"Почувствах се изключително развълнуван, уплашен, защото ми е за първи път, почувствах се горд разбира се. За всеки играч е голяма гордост. Беше си преживяване със сигурност. При първото ми стъпване на паркета беше абсолютно същото - още повече страх, още повече се притеснявах, но в последствие се отпуснах и с много работа стана по-поносимо притеснението.
Атмосферата е страхотна, задружни сме, постоянно се шегуваме един с друг. Израснали сме заедно. Има връзка между нас, която наистина е важна. Поздравяваме се, всички заставаме в един кръг. Капитанът говори, надъхва ни и след това се поздравяваме, викаме България на три и след това излизаме и загряваме...", не крие емоциите си Стоименов.
"Да си добър и разбран човек, да слушаш треньорите и съотборниците си, да си отворен към критика, да не си егоист, да си работар. Наистина да обичаш играта. Понякога аз не съм от най-лесните хора, с които може да се работи, но гледам да работя и да съм търпелив", казва за себе си баскетболистът.
Убеден е, че най-важните уроци се учат в най-тежките моменти. Не само в спорта, но и в живота.
"Загубите те учат много повече, отколкото победите, защото много по-силно ги усещаш. Става по-смирен. Най-голямата ми мечта е един ден да съм щастлив, удовлетворен от това, което съм постигнал в кариерен план, да съм глава на семейство и да се превърна в човека, в който вярвам, че мога. И на терена и извън него."
Александър е човек, който не обича около него да се вдига шум. И е наясно, че все още е много далеч от онова, към което се стреми.
Любов, трудни моменти, много хубави моменти, страхотна игра, най-великата игра за мен. Хъс, мотивация, битки, загуби, победи, приятелства, врагове...
А какво би казал на малкото си аз? "Прави нещата точно така, както си ги правил и както мислиш, че трябва да ги правиш. Всичко се случва с причина, колкото и това да е голямо клише, действай, слушай хората около теб, работи, следвай си пътя", споделя баскетболистът.
"Слушай твоето шесто чувство в корема. Вярвай на инстинктите си и просто се забавлявай."
Какъв е извън залата: "Александър извън спорта е човек, който обича да е сам, обича да прекарва времето си с най-близките си хора, не в много големи групи, човек, който обича да се занимава с креативни хобита, човек, който обича да слуша музика, да гледа филми, да чете книги и човек, който обича да се развива и знае, че баскетболът е до време и не е всичко, което имам в живота", пренася ни в неговия свят Стоименов.
Снимки: Евгений Милов, личен архив
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
