на живо

Ужасът не се забравя: Стив Кър призова за контрол върху оръжията в САЩ

Баскетболният треньор с емоционална реч след поредното масово убийство на деца

Ужасът не се забравя: Стив Кър призова за контрол върху оръжията в САЩ

"Уморен съм! Толкова съм уморен да изказвам съболезнования! Достатъчно!" - думите подплатени с болка, разочарование и дори гняв. 

Може би очаквате да са изречени от политик, от президент, от някой опозиционер на властта, но истината е, че идват дълбоко от сърцето на баскетболния треньор Стив Кър. 

Поводът е поредното масово убийство в училище в САЩ. При ужасяващата случка в начално училище в Тексас загинаха 21 човека, повечето от които деца. 

А Стив Кър има пълното право да говори, дори да крещи на властите отвъд Океана, тъй като сам, на своя гръб, е усещал ужаса от подобен терористичен акт.

През 1984 г., когато бъдещият баскетболен специалист е само на 18 и животът съвместно с оранжевата топка е пред него, баща му е убит. Малкълм Кър по онова време е президент на Американския университет в Бейрут. Той загива при терористичен акт, за когото отговорност поемат от военната групировка "Ислямски джихад". Месеци по-рано те са се заканили, че на територията на Ливан няма да остане жив американец или французин. 

Всъщност Малкълм Кър е роден в Бейрут, родителите му работят в университета цял живот, а неговата мечта е да го издигне до световна сила. Специалист по арабска история и автор на няколко книги за страните от Близкия Изток, той е доста запознат местните нрави.

 Времената обаче са смутни и страната е разкъсана от гражданска война най-вече заради вмешателство от други държви, а терористичните актове са ежедневие.

"Той беше убит, защото беше най-уязвимият американец в Ливан и лесна цел за терористите", категорични са тогава приятелите му. Кър тогава отказва да бъде следен от бодигард и често говори публично, че Бейрут е също толкова опасен, колкото Ню Йорк и Чикаго. 

Това не го спасява. И цялото му семейство - съпругата му Анн и четирите му деца са почернени. Подобен акт няма как да се забрави и е особено болезнен, когато се повтори отново, и отново, и отново.

 А в последните години тези масови убийства, особено в училища и университети в САЩ зачестиха. 

"В момента нито един въпрос за баскетбол няма значение. През последните 10 дни имахме случаи на убити възрастни чернокожи в супермаркет в Бъфало, застреляни азиатци, отиващи на църква в Южна Калифорния, а сега и тези деца, избити в училище. Кога ще направим нещо?", с насълзени очи заяви след поражението от "Далас Маверикс" треньорът на "Голдън Стейт Уориърс". 

И именно неговите думи трябва да значат нещо. Защото са на едно момче, останало сирак заради тероризъм, продължаващо да живее с черната болка в душата и със страх, че същото нещо може да се случи - на него, на най-близките му, на когото и да е!