22 години на терена и още толкова край тъч линията – кариера, посветена на играта и на много клубни цветове. Днес един от най-уважаваните и авторитетни хора в родния футбол отбеляза на 13 март своя 80-годишен юбилей.
Историята му започва съвсем близо до мястото, което по-късно ще стане дом на поколения футболисти – Стадион "Георги Аспарухов". Тогава там още нямало стадион – само градина, детски игри и топка, която не спирала да се търкаля.
„Аз съм роден близо до "Герена", още преди да стане стадион. Там беше една градина… и ние от сутрин до вечер не правехме друго, освен да играем футбол“, спомня си той.
Годините по-късно го срещат с една от най-големите фигури в българския футбол – Георги Аспарухов. Респектът към Гунди бил толкова голям, че дори на терена трудно намирал смелост да бъде груб.
„Не съм бил груб с него. Някакъв респект имах… честно казано, даже ме беше срам да го ритам“, признава Грозданов.
Именно срещу него и неговия Етър Велико Търново Гунди отбелязва последния гол в живота си – спомен, който остава завинаги в паметта на защитника.
Днес, на 80 години, Стефан Грозданов остава едно от най-уважаваните имена в българския футбол – човек, извървял целия път.
„Не знам дали съм легенда, но за мое щастие извървях целия път – от най-малките деца, през юношите, до големия футбол“, казва той.
И може би именно това е най-голямата победа – живот, отдаден на футбола.
Чуйте още във видеото.
