Датата е 29 май. Тръгваме за стадиона 6 часа преди началото на финала в Лига на конференциите между Олимпиакос и Фиорентина. Стадионът е в северния атински квартал Неа Филаделфия - дом на едни от най-големите врагове на "червено-белите" - АЕК.
Километри преди да стигнем до новото и модерно съоръжение, се натъкваме на полицейски заграждения и отцепени зони. Двете агитки се предвижват със специални линии на метрото, затворени са банки, заведение, училища.
Полицаите са хиляди, има и военни, водни оръдия и всичко, което може да се използва при нужда.
На входа за журналисти опашката също е доста симпатична. Скенерите са само два и нещата не се случват много бързо. Но сме вътре. И вече започва да се усеща атмосферата - отварят се фен магазините, зареждат се напитките, организаторите и стюардите изпипват последните детайли.
В пресцентъра е трудно да чуеш собствените си мисли.
Адреналинът на журналистите граничи с този на 22-ата в съблекалнята, които ще излязат след малко на терена в най-важния си мач за сезона.
Настъпи часът за голямо шоу. Диджеят на стадиона редува сиртаки с "Рики е повери", докато двете агитки, заели своите места в секторите "В" (Фиорентина) и "Г" (Олимпиакос), не спират да се обиждат.
Мачът започва и иначе "жълто-черния" стадион сега е само в червено, бяло и лилаво. Настроението по трибуните е на макс, за разлика от леко смутените и напрегнати футболисти на терена.
В края на първото полувреме се стигна до напрежение между феновете на Ла Виола и полицията, в следствие на което пострадаха няколко седалки, но, за щастие, това бе най-сериозният инцидент по време на целия мач.
Редовните 90 минути вече са в историята. Започват продълженията, започва и златната 116', която накара боговете за заиграят сиртаки.
Ел Кааби е големият герой, на който сигурно ще се кръщават деца след 9 месеца.