На 1 май почитателите на Формула 1 и високите скорости спират за миг, за да склонят глава пред него - иконата, шампиона, гения. Пред Айртон Сена!
Бразилският пилот загина преди точно 30 години в катастрофа по време на Гран при на Сан Марино, на пистата "Енцо и Дино Ферари". При скорост от 310 км/ч той изгуби контрол в завоя "Табмурело" и болида на "Уилямс" се заби в предпазната стена с все сила.
Ден по-рано на същата писта, по време на квалификацията, на същото място загива остава австриецът Роланд Раценбергер.
Феновете са съкрушени! Загубили са сочения за най-добър пилот на всички времена!
Ръководството на Формула 1 и на автомобилните спортове е в паника.
"Макс Моузли (бел. а. - Президент на Международната автомобилна федерация тогава) ми каза, че мисли, че това е краят на Формула 1! Надявахме се, че няма да се случи така, но просто наблюдавахме една огромна трагедия. Днес ми се струва, че са минали много повече от 30 години. Аертон просто имаше лош късмет и катастрофира", коментира днес бившият президент на една от най-скъпите надпревари в света Бърни Екълстоун.
Решението на организаторите на Гран при на Сан Марино през 1994 г. е безпрецедентно. След кратка пауза състезанието е подновено, а шампион е бъдещата звезда Михаел Шумахер.
"Дали трябваше да спрем състезанието? Не мисля. Това нямаше да помогне на Сена. Тези трагедии се случват толкова бързо, че нямаме време за мислене. Може би заради разследването трябваше да спрем, тъй като пистата беше местопрестъпление, той беше починал там. Но пък щяхме да имаме финансови проблеми заради хора, които биха си поискали вложените пари", добавя Екълстоун.
Случаят "Сена" повдига доста въпроси във Формула 1 и един от тях е този за сигурността на пилотите. Трикратният шампион е последният, който загива в катастрофа на пистата най-вече благодарение на новите правила и нововъведенията по болидите. През 2015 г. Жул Бианки също катастрофира тежко, но е поставен в кома и смъртта му настъпва 9 месеца след инцидента.
"Формула 1 стана по-популярна след катастрофата. И хора, които не бяха гледали, започнаха да се интересуват", е заключението на Екълстоун.
