Гръм от ясно небе. Така изглежда (поне на пръв поглед) новината за положителната допинг проба на Ивет Лалова. Тя идва две години, след като една от най-обичаните спринтьорки в историята се оттегли от пистата. Международната агенция за контрол (ITA) обяви и други 6 положителни резултата на участници на олимпийските игри в Рио през 2016 г.
И така - кой рови повторно в проби отпреди 10 години? И защо това се прави изобщо?
В невзрачна бетонна сграда на паркинг в Швейцария се крият доказателства, които могат за миг да развенчаят стотици спортни герои. Никой не е в безопасност, включително олимпийските шампиони и медалисти.
Антидопинговата лаборатория в Лозана съхранява проби от урина и кръв в продължение на 10 години. Началото на програмата е поставено с летните игри в Пекин през 2008 г.
Пробите се тестват повторно с подобрени научни методи. Целта - дори спортисти, които първоначално са избегнали уличаване, да бъдат заловени и санкционирани.
При първото ре-тестване на проби от Пекин 2008 например бяха засечени 31 положителни резултата.
Официалното наименование на лабораторията в Лозана е Швейцарска лаборатория за допинг анализи (LAD). Това е една от 34-те лаборатории по света, акредитирани от Световната антидопингова агенция, и е свързана с Университетската болница в Лозана. Разположена е на третия етаж в сива сграда близо до малък супермаркет.
По време на олимпийските игри, допинг ченгетата на МОК взимат до 5000 проби от урина. Те се разделят в две шишенца - съответно А и Б. Б-пробите се отварят в случай, че се оспорва резултатът от А-пробата.
Първоначалните тестове се провеждат в лаборатория, разположена в олимпийското село. Поради огромния брой проби и тестове, които трябва да се направят за кратък период от време, не всяка проба се тества за всяко вещество в забранителния списък. Експерти правят обосновани предположения за това коя група спортисти е по-склонна да използва определени медикаменти и на тази база се провеждат съответните тестове.
След като тестването на място приключи, останалата урина се съхранява в хладилник и се транспортира със самолет до Женева. Оттам пробите отиват в лабораторията в Лозана и попадат в обширен трезор. Поставят се във фризери с ограничен достъп. Температурните режими са два - минус 20 или минус 80 градуса по Целзий.
Така наречената верига на съхранение е критична част от антидопинговия процес. Всеки път, когато шишенцата сменят местоположението си, трябва да се попълват формуляри, за да се уточни кой е бил в контакт с тях. Липсващо звено в тази верига може да анулира евентуален положителен тест.
Съгласно новите правила МОК може да съхранява пробите до 10 години и има право да размрази урината за повторен тест по всяко време през този период. Допреди Рио 2016 лимитът беше 8 години. Удълженият период дава на учените повече време за идентифициране на нови медикаменти, а след това и за разработване на нови тестове за тяхното засичане.
Новите случаи от Рио 2016 са в резултат от четвъртото голямо повторно тестове на проби, дадени по време на олимпийски игри. Проверката от Лондон 2012 разкри 73 нарушения и доведе до отнемането на 31 медала в леката атлетика, кану-каяка, вдигането на тежести и борбата. Общият брой на положителните проби от игрите в британската столица е 82, което е рекорд.
