Параолимпийските игри винаги ни срещат с истории, които докосват сърцето и ни напомнят колко силен може да бъде човешкият дух.
Една от най-вдъхновяващите сред тях е тази на Тал Лейбовиц — човек, който превръща болката в сила.
Неговият живот звучи като сценарий за филм — труден и драматичен. История за момче, преживяло тежко детство, което намира своя шанс чрез спорта.
На параолимпийските игри в Париж 2024 той участва за седми път на най-голямата сцена на параолимпийския спорт и вече има три медала от Игрите, сред които най-силно блести златният от Атина 2004 — постижение, което остава завинаги в историята на параолимпийския тенис на маса.
Малцина биха повярвали, че някога бездомно момче от Ню Йорк ще се превърне в герой и пример за устойчивост и човечност.
Congrats and best of luck to Tahl Leibovitz (SSSW ’15), who is competing for @TeamUSA in para table tennis at the 2024 Paris Paralympic Games (his seventh!). Learn more about how Tahl found table tennis as a refuge during a difficult time, and more: https://t.co/3PvJtejY1A pic.twitter.com/Wx9dpfUCp2
— NYU Alumni (@NYUAlumni) August 28, 2024
Детството му е белязано от трудности — родителите му се борят с психични заболявания и зависимости, а едва на 13 години той остава без дом. Живее в метро вагони, попада десетки пъти в ареста и ежедневно се сблъсква със суровата реалност на улицата.
Към всичко това се добавя и рядкото заболяване osteochondroma — състояние, което причинява болезнени доброкачествени тумори по тялото и засяга изключително малък брой хора по света.
На 15 години открива тениса на маса в парк в Ню Йорк — момент, който променя живота му завинаги. Спортът се превръща в неговото убежище и шанс за ново начало.
По-късно се присъединява към параолимпийския спорт, завършва New York University и избира да посвети живота си на това да помага на други хора като социален работник — хора, които се борят с депресия, шизофрения и биполярно разстройство.
Неговата история оживява и в автобиографичната книга The Book of Tal — искрен разказ за пътя от тъмнината към светлината.
"Участвах в първите си параолимпийски игри в Атланта'96, разказва Тал. По-късно си казах, че би било страхотно да завърша кариерата си в САЩ. През 2028 г. Параолимпийските игри ще се проведат в Лос Анджелис, Калифорния. Така че имам тази цел предвид.“
А какво му минава през главата, докато се състезава?
"Знам, че ако не спечеля шампионат, има други възможности пред мен. Медалите се печелят или губят по време на тренировки, а не толкова по време на състезания. Тренирам много дълго и много усилено, защото знам, че тренировките ми ще се проявят по време на най-тежките битки. Просто се доверявам на себе си", споделя още атлетът.
