По усмивката ще я познаете. Тя е екзотична, чаровна и спортист по призвание. Цели 16 години посвещава на пистата за лека атлетика. Спортът влиза в живота ѝ още от ранно детство и я отвежда до Летните младежки олимпийски игри през 2010 г., където завършва четвърта. Носител е на много републикански и балкански титли. Участва на европейско и световно първенство в дисциплините 100 и 200 м. Става една от тримата финалисти в последния сезон на "Сървайвър" по bTV. Води и свой видеоподкаст, в който разговаря със събеседници на различни теми, свързани с мотивацията, силата на духа и нещата от живота. От септември 2022 г. е част от екипа ни - като водеща. В главната роля в "120 минути" е Карин Околие.
В студиото тя се върна към детството, премина през емоциите от спортната си кариера и стигна до вълнението да бъдеш телевизионен водещ, което сравни с предстартова треска. Карин сподели и коя е новината, която мечтае да съобщи.
"Аз не мога да повярвам как на първата си спортна емисия треперех, а изобщо не съм си мислела, че мога да се почувствам пак все едно съм на състезание. Едно към едно. Предстартова треска. Имаш отговорност към зрителя да се изкажеш добре, да кажеш нещата такива, каквито са. Стряскащо е, но в същото време те кара да се чувстваш жив."
"Мечтая да съобщя за някоя българска олимпийска титла. Много си мечтая моят любим спорт - леката атлетика, да има своя олимпийски шампион отново! Знам, че има подрастващи атлети, които, ако се развият, могат да стигнат дотам. В България се раждат изключително талантливи хора, но усилията, които трябва да положат, за да стигнат до това заветно високо ниво, са в пъти по-големи от усиилията на атлети от други държави. Трябва да им се радваме, да им благодарим и да не забравяме, че дори в нашите очи нещата да не са най-добрите - атлетът да не е взел златен медал, просто тук е много по-трудно. Трябва много да ги уважаваме. Българските спортисти заслужават!"
"Бях много добра ученичка. Аз винаги съм била леко, както се казва, "зубърка". Много съм налягала учебниците, много обичах да чета. Обичах литературата и българския. Това ми бяха любимите предмети. Хубави времена бяха, но някакси бързо отминаха... Минах и през уроци по флейта. Това заради майка ми. Тя много държеше да свиря, да бъда музикант. Отдаваше ми се, много добре свирех на флейта, но не го исках. Дори веднъж ударих флейтата в масата и тя се изкриви!"
"На 12 години започнах да се занимавам с лека атлетика. В моята кариера съм сменила двама треньори. Първата ми треньорка беше човекът, който ме изгради като атлет, като характер, като спринтьор, защото спринтът изисква съвсем различни качества. Вторият ми треньор, с който бях до края на своята кариера - Константин Миланов - първият треньор на Ивет Лалова, той пък ме научи да бъда голям професионалист в нещата, които правя. Това е един от най-дипломатичните хора, които познавам. Когато стъпи на стадиона, няма човек, който да не го уважава и поздравява. Той говори с всички и от него съм взела способността да комуникирам толкова добре с хората. Винаги съм се възхищавала как с всеки успява да намери общ език."
"Всеки един спортист преминава през адски много болка. Професионалният спорт не е спорт за здраве. Натоварваш тялото си до краен предел и то в един момент, разбира се, не издържа. Всеки един подготвителен сезон е свързан с вдигане на тежести, отсечкова работа. Това тяло, което имаме, не е направено за такива натоварвания. Когато не го възстановяваш достатъчно добре, а не можеш да предвидиш всичко - късаш, разтягаш, чупиш."
"На мен ми се е случвало да си счупя костта на левия глезен по време на състезание. Болката в този момент я няма, защото адреналинът от бягането те окрилява. Боли най-много, когато знаеш, че трябва да спреш, да пропуснеш, да направиш няколко крачки назад и целият ти ритъм да се промени. Но това е най-ценният урок, който спортът дава, освен че те учи на дисциплина. Учи те да целеполагаш. Имаш цел и без значение през какво минаваш, трябва да продължиш по своя път."
