Милано/Кортина беше сцена на историческия дебют на ски алпинизма на Олимпийските игри. За Ана Алонсо, бронзова медалистка в дисциплината, този момент е повече от състезание – той е триумф на волята.
Само четири месеца преди старта на Игрите животът ѝ се преобърна. През септември 2025 г., по време на тренировка в Сиера Невада с Мария Ордоньес, Ана беше блъсната от кола. Травмите ѝ бяха тежки: разкъсани предни кръстни и медиални колатерални връзки, оток, фрактура на глезена и акромиоклавикуларна луксация. „Беше много трудно. Имаше моменти, в които си мислех, че няма да успея“, споделя Ана пред Olympics.com.
Но тя не се предаде. В продължение на четири месеца Ана се посвети на възстановяването – стъпка по стъпка, ден след ден, час по час. Фокусът ѝ беше ясен: да върне тялото си и мечтата си за олимпийски дебют. Резултатът е впечатляващ – бронзов медал за Испания.
Ски алпинизмът за Ана е наследство. Баща ѝ, Херардо Алонсо, известен ски водач в Сиера Невада, който загина през 2010 г., беше пионер в този спорт. „Никога не успях да карам с него, но приятелите му ме научиха“, споделя Ана.
Милано/Кортина ще остане завинаги в сърцето ѝ – не само заради медала, но и заради силата, издръжливостта и любовта към планината, които превърнаха една трагедия в олимпийски триумф.
