Всяко начало е трудно. Най-важното е какви стъпки правиш след това. Ако стиснеш зъби и не се откажеш, успехът неизбежно ще дойде в един момент.
За това е пример и днешният ни герой в поредицата "45 години шампиони" – щангистът Стефан Димитров.
Роденият в каварненското село Травник преминава през Централното спортно училище "Олимпийски надежди", за да се върне със сребърен медал от Игрите в Москва през 80-а. Днес ще ви разкажем за неговия път до подиума в Русия.
Стефан Димитров се ражда на 9 декември 1957 година в село Травник, област Добрич. Всичко се променя през 72-а, когато житейският му път се пресича с вдигането на тежести. И това предопределя бъдещето му. А съдбовната среща се случва в Техникума по механотехника. В търсене на състезатели, които да искат да издигат състезателния лост до златните върхове, треньорът Райчо Грозданов влиза в час по физическо възпитание и посочва няколко момчета. Eдно от тях е Стефан Димитров – тогава само на 15 години. И постепенно, след безброй изхвърлени и изтласкани тежести, от няколкото избрани само едно от тези същите момчета не се отказва. Това го и отвежда до най-голямото отличие в кариерата му – сребърното отличие, което ще завоюва след 8 години.
1973 година. Стефан Димитров пристъпва към подиума. Вълнение, жажда да се докаже, може би дори малко притеснение. Това е първото му състезание.
Въпреки тежката работа и дългите часове в залата обаче той записва нула при юношите. Това не го пречупва, а му дава нужната искра да се подобрява и да достига до нови висини. И така неговата кариера поема във възходяща линия. Първи е на републиканските първенства от 1974 до 1986 година. През 74-а става шампион на Спартакиада, където се състезава в кат. до 52 килограма.
По пътя към триумфа подобрява три европейски и три световни рекорда. През 1975 година Стефан Димитров става републикански шампион при мъжете и балкански първенец. Година по-късно, в Полша, е световен шампион при младежите с три рекорда.
Успехът в Полша дава началото на подготовката на Димитров за олимпийските игри в Москва през 1980-а.
В периода от 1977 до 1979 година се състезава за ЦСКА, където и отбива военната си служба. Тогава завършва втори на световното първенство за младежи в София. През следващата година успехите не спират: трети на европейското първенство в Чехия, първи на Балканиадата в Гърция и пети на световното първенство в САЩ, откъдето се прибира и с бронзово отличие в движението "изхвърляне".
1979 бележи най-тежката контузия на добричкия щангист. На тренировка Стефан се подхлъзва и изпуска 145 килограма отзад на крака си. Това води до скъсване на връзките на левия му глезен. Така следващите 6 месеца се превръщат в истинско изпитание – или ще пребори себе си и ще отиде на олимпийски игри, или ще потъне в забвение.
Един от доайените на спортната медицина у нас, професор Димитър Шойлев, е бил на мнение, че трябва да се направи операция.
Щангистът обаче продължава да тренира, защото според него интервенция вероятно е щяла да го лиши от участие в Москва. Така втората половина от предолимпийската година минава във възстановяване в София. През пролетта на 1980 година европейската титла на първенството в Белград е с още по-голяма стойност – с нея се печели квота за Русия. Димитров подпечатва билета си.
През годините си в националния отбор Димитров тренира под наставленията на легендарния треньор Иван Абаджиев, известен като Папата на българските щанги. Личен треньор пък му е двукратният олимпийски шампион от Мюнхен’72 и Монреал’76 Нораир Нурикян, който ни напусна на 11 март тази година на 76-годишна възраст. Именно с тяхна помощ Димитров взема сребърния медал в Москва в категория до 60 килограма.
Записва двубой от 287,5 кг. Шампион тогава става представителят на домакините Виктор Мазин с двубой от 290 кг, а трети е полякът Марек Северин с 282,5 кг. Въпреки че на тренировките добричлията вдига 150 кг в изхвърлянето и 180 кг в изтласкването, нарушената подготовка не му позволява да завърши с по-висок резултат.
За Стефан Димитров обаче удовлетворението е повече от голямо, защото град Добрич не е имал медалист от олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. Тогава с бронз се връща първият българин, спечелил отличие от най-големия спортен форум на планетата – легендарният боксьор до 75 кг Борис Георгиев-Моката.
В годините си като активен състезател пък често има за конкуренция великия Наим Сюлейманоглу. Това обаче остава само в залата. Извън нея те са споделяли не един и два момента на приятелство и подкрепа.
По професия е ел. техник. След като прекратява кариерата си на състезателния подиум, работи като ел. монтьор и девет месеца е ел.техник в украинския град Южний.
Стефан Димитров си отива от този свят само на 53 години. Това се случва в Германия, където живее със съпругата си Теодора и дъщеря си Невена. И макар че оттогава са изминали 14 години, той остава в паметта не само на привържениците на родната тежка атлетика, но и на всички, които са се докоснали до него. А медалът не е просто материалното изражение на един смислен живот.
Той е история за това как да се справяш с всяка трудност, изправила се пред теб. И да не се отказваш дори и за миг.
Цялата поредица "45 години шампиони" може да откриете ТУК.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
