на живо

„Тук е чистила Верка Стоянова!“ (ВИДЕО)

От ЦСКА до олимпийския бронз в Москва'80

Верка Стоянова не просто игра волейбол – тя живя за волейбола. Днес в рубриката "45 години шампиони", посветена на олимпийските игри в Москва'45 се докосваме до нейния космически свят.

Родена в спортна среда и закалена от труда и волята на треньорите си Фанка и Райчо Шаханови, още от дете показва онова, което по-късно ще я направи легенда – дисциплина и несломим дух.

„Аз не съм от онези, които чакат. Аз искам да се боря, да давам, да играя. Ако ще е – до край.“

ЦСКА – домът, който създава шампиони

Годината е 1968. Септември и ЦСКА се обединяват – и съдбата отвежда младата Верка именно там, където ще изгради своята вечна следа. ЦСКА се превръща в нейния дом.

„За мен ЦСКА не беше просто клуб. Беше дом, семейство, кръв. Там израснах – като човек и като спортист.“

С „червените“ тя достига върха – Купата на европейските шампионки през 1979 година. Победа, която поставя ЦСКА сред най-големите в Европа. Същата година печели и наградата за най-добър изпълнител на сервис на Световната купа в Япония.

Стоянова има бронзов медал от европейско първенство, а през 1983-а, на шампионата на Стария континент, е обявена за най-добър разпределител. С ЦСКА печели и КНК през 1982 г. и записва впечатляващите 470 мача за националния отбор на България.

Москва

Светът е напрегнат, разделен от идеологии. Но на волейболното поле говорят само сърцата.

В Москва България показва какво значи характер. Стоянова и нейните съотборнички извоюват бронзов медал, който тежи повече от злато.

„На един спортист най-хубавото нещо е да стигне до олимпийски медал. За него трябва много работа, много тренировки, много желание… Но накрая, както казват хората – кой каквото си пожелае, стига.“

За нея този медал е не просто успех. Това е част от България, изписана в бронз.

В Москва всичко беше подредено, хората усмихнати. Имаше храна на корем, ама нямаш време да ядеш – мачове, тренировки, отговорност. Атмосферата беше невероятна. А ние – задружни. Затова стигнахме до медала“, споделя легендата пред камерата на bTV.

След олимпийския бронз идва ново предизвикателство – у дома, пред родната публика. 1981 година. София диша в ритъма на волейбола. България става европейски шампион, а сред сърцата на отбора e Верка Стоянова.

Оптимистът, който никога не се предава

„Аз съм най-големият оптимист, който съществува!“, казва Верка през смях. Дори когато говори за трудностите, за пропуснатите моменти или за новите времена, в гласа ѝ има светлина.

Сега хората са по-злобни, завистта ги изяжда. Но аз пак си оставам оптимист. Трябва да вярваш, че ще стане.“

За нея колективът винаги е бил всичко: „На първо място – колективът! Един за всички, всички за един! Не може всеки да си дърпа в своята посока. В нашия отбор никога нямаше завист. Това ни водеше до победите.“

Лидер

Като разпределител, Верка винаги е била очите и сърцето на отбора.
„Трябва да виждаш играта и напред, и зад гърба си. Да усещаш. Да водиш. Това е да си разпределител.“

И днес тя не спестява думите си към младите: „Да не гледат в чинията на старите, а да създадат нещо свое в България. Да не тръгват за чужбина, преди да оставят следа тук. Аз цял живот съм играла за публиката – това ми е било най-голямото удоволствие.“

Васил Симов и златните момичета

„За Васил Симов… просто нямам думи. Той беше вълк единак. Обичаше да пуши и се отделяше, а ние все го дърпахме при нас. Той ни научи на всичко – комбинации, мислене, характер.“

И с тъга добавя: „Боли ме, че сегашните треньори не продължиха това, което той направи. С този ръст, с тази школа – можем да бием всички. Но трябва вяра. И разнообразие. Не може само на "две" и на "четири". Така съм се радвала сега на момчетата във Филипините. Всеки ден го преживяваме. Аз поне съм малко врачка, те всичките знаят от отбора – бях предрекла, че ще стигнат до финала", блестят очите на великата разпределителка.

До върха – и отвъд

Дори извън терена, Верка Стоянова остава символ на страст и честност. „Може да съм чистачка, но трябва да кажат: "Тук е чистила Верка Стоянова!" Трябва да съм най-добрата, каквото и да правя.“

Това е философията на истинския шампион – философията на ЦСКА, на поколението от Москва'80.

Днес, години след последния ѝ мач, името на Верка Стоянова продължава да живее – в спомените на съотборничките, в залата на ЦСКА и в сърцата на всички, които обичат волейбола.

Снимки: Личен архив

Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER

Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM

Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK

Виж всички предложения от брошурата тук