Тихо е, даже малко зловещо! Само тежкото дишане на състезателите и ритмичното стържене на метал напомнят, че тук всеки ден се коват легенди. Магнезият се вдига като бял прах във въздуха, мирише на пот, амбиция и болка. А на подиума излиза той – мъжът с лице на войн и очи, в които се чете всичко преживяно.
Румен Александров стиска щангата. Тя не е просто метал – тя е съдба. Тя тежи колкото целия му път – от детските дни в Асеновград, през провалите, контузиите, и до мига, когато целият свят ще гледа как България изправя гръб срещу най-силните.
И точно тук, пред прожекторите на Москва'80, сребърният медал значи повече от победа.
1971 година. Пловдив. На едно обикновено изпитване за прием в спортно училище съдбата решава да изпита момчето с амбиция, но нисък ръст. Мечтата му е леката атлетика, но правилата са безмилостни – не достигат сантиметри, за да я гони. Тогава се появява той – Ганчо Карушков, строгият майстор, чийто поглед не пропуска талант.
„Ела утре на изпитите по щанги. После, като пораснеш, пак ще бягаш", казва му треньорът.
Но Румен не се връща. Светът му вече се измерва в килограми, а не в метри и секунди.
"Приеха ме в Спортното училище с щанги, след година-година или малко исках да опитам в леката атлетика. „Къде отиваш?! Или тука, или - вънка!“, получава като отговор той. И така остава в прашната зала.
Карушков не е просто треньор, а ковач на характери. Наказания, суров режим, но и неизмерим талант в изграждането на железните мъже. От неговата школа излизат легенди: Асен Златев, Минчо Пашов, Женя Сарандалиев, Стефан Топуров, Севдалин Маринов. А сред тях и младият Александров – тих, упорит и гладен за победи.
На 18 години Румен Александров вече е световен и европейски шампион за младежи. Момчето от Асеновград превзема подиумите със сила и смелост. Година по-късно, във Варна - 1979 г., провалът го удря като шамар – четвърто място на европейско първенство. Но истинските шампиони не падат, те се закаляват.
1980 г. – Белград. Александров побеждава двама съветски тежкоатлети. В отговор СССР връща на подиума легендата Давид Ригерт, за да го спре. Българинът не се плаши – напротив, това само доказва, че името му вече е заплаха за най-големите.
Москва, 1980 г. – светът гледа, България затаила дъх. Но две седмици преди Игрите Александров къса мускул на гърба. Болката е потулена с обезболяващи, които обаче крадат координацията му.
Два пъти изпуска щангата от гърди – грешка, която никога не е правил. И все пак, въпреки всичко, стъпва на олимпийския подиум със сребро. Само два килограма и половина го делят от златото:
1.Петер Бацако (Унгария) – 377,5 кг
2.Румен Александров (България) – 375 кг
3.Франк Мантек (ГДР) – 370 кг
„Така било писано…“, казва той днес, но в очите му още гори пламъкът на онзи пропуснат шанс.
"Това беше последната олимпиада, която се водеше и световно първенство. С едно участие взех две отличия, което ме прави един от най-бързите щангисти – за три години взех почти всички титли", допълва героят.
След края на кариерата си Александров остава в залата, за да създава шампиони. Работи с деца, мъже, национални отбори. В Барселона'92 е помощник-треньор на Нораир Нурикян. Тогава Иван Иванов става първи, Йото Йотов и Николай Пешалов - втори, а Иван Чакъров – четвърти...
Пътува по света – Малайзия, Индонезия, САЩ, Колумбия. Там, на хиляди километри от родния Асеновград, изпитва неочаквано признание:
„Влизам в залата, децата ме гледат и сочат. На екрана върви опитът ми от Москва – този, в който изпуснах щангата. Тридесет години по-късно, а те го гледат като легенда.“
Александров гледа на българските щанги със смесени чувства. Спомня си време, когато във всяка категория имаше по петима със сходни резултати, когато спортните училища бяха 28, а страната ни дишаше спорт.
Днес имената са малко, но все още звучат гордо.
Историята на Румен Александров е повече от биография. Тя е свидетелство за сила, упорство и чест – ценности, които тежат повече от всяка щанга. Тя е урок за всички, които мечтаят да се изправят срещу света и да кажат: „Или тук, или никъде!“
Какво е движело напред Румен Александров, как е бил посрещнат след Москва и кой би победил в сблъсък със суперталанта Карлос Насар – вижте повече във видеото.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
