Малка стъпка към големия успех. Това се надява Божидар Саръбоюков да бъде спечеленият от него бронзов медал в скока на дължина на световното първенство.
"Прибирам се щастлив, но не с чувство за изпълнен дълг. Носех отговорност, която исках аз да си я покрия, но не успях. Надявам се това да е малката стъпка към големия успех. Млад съм, предстоят още много състезания, живот и здраве, и съм сигурен, че това е само началото", коментира топ атлетът ни при завръщането си у дома от Торун (Полша).
"Лошото е, че хубавото се забравя бързо, поне при мен, пък лошото малко по-трудно, но гледам да го забравя"
Медалът е исторически, тъй като е първо отличие за България на световно първенство в зала от 2010 г. насам, когато Ваня Стамболова завоюва сребро в Доха. Това е и първи медал за нашата страна на шампионат на планетата на закрито при мъжете от 1991 г., когато Николай Антонов триумфира със златото на 200 м.
"Mога да кажа, че от миналата година се чувствам повече от разпознаваемите имена в скока на дължина. Преди това го нямах това самочувствие. Това е пак едно изпитание, през което трябва да мина, защото започнах вече да усещам повече отговорност върху себе си, повече очаквания. Това също е нов етап в моята кариера, който се надявам да ме заздрави психически и скоро да не ми пречи по абсолютно никакъв начин"
"Върху мен точно не ми хареса това, че така се изтъкваше, че мога да стана световен шампион. Но няма как, това е част от спортната кариера. Виждаме, че и с останалите е така. Нормално е има очакване, а и все пак съм №1 в ранкинга. Това е напълно нормално, разбирам го. Просто явно аз трябва да свиквам с това нещо.", допълни Саръбоюков.
