Писателите оставят наследство от книги, които няма как да достигнат броя на годините му живот.
Днешният ни герой - Станислав Митков твори в друга сфера. Избрал таекуондото сред друг тип изкуства – бойните, 16-годишният младеж вече има повече отличия, отколкото години са изминали от раждането му - над 17.
Специално пред bTV възпитаникът на клуб Ахил говори не просто за пътя си в спорта, за мъжките сълзи и за победите на татамито.
През октомври той ни направи горди, печелейки сребро от световно първенство за младежи в Южна Корея.
Началото: Когато 5 е равно на 12?
"Всичко започна в 51-о училище, в залата, когато майка ми и баща ми решиха да запишат брат ми. След това и мен, бях на пет години. Първата година не спазвах дисциплината и Венци, треньорът ми, ме изгони за известно време.
Като се върнах, ми хареса още повече и продължих да тренирам. И така 11 години, 12-а започвам", разказва Митков.
Смята, че бойното му кръщене е след всяка тренировка – той остава за спаринги с по-големите, които са му и вдъхновение, от тях научава урок след урок. Така всяка следваща битка калява духа му още повече.
Кое му носи смисъл?
"Любовта към спорта и успехите, които завоювах в абсолютно всяко състезание. И приятелите, съотборниците... Всички тези неща. Спечелих първото си злато на 10. След това 10 поредни състезания само злата и победи!"
Учител и ученик, но и приятели
Венцислав Соколов е неотлъчно до Станислав вече 12 години. "С Венци, а и с другия ме треньор - Радостин, сме като приятели след всичките тези години, много се обичаме, подкрепяме се, караме се от време на време и така...", разкрива работната атмосфера в залата Митков.
"Чувствата в залата са смесени, наистина преобладава радостта, както беше по време на самото световно първенство. Почувствахме подкрепата от всички, макар и в Корея, на прекалено много километри от дома.
Усетихме тази подкрепа в социалните мрежи. Звъняха ни през минути, за да ни честитят, да ни кажат "Гледахме ви!". След това децата в залата разпитваха "Къде е Станислав? Можем ли да го видим?", споделя пред камерата ни Соколов.
За родителите
Мигът, преди да излезе в татамито. Концентрация. Мисъл за победа..., но на първо място са те - родителите му. За тях го прави!
