Писателите оставят наследство от книги, които няма как да достигнат броя на годините му живот.
Днешният ни герой - Станислав Митков твори в друга сфера. Избрал таекуондото сред друг тип изкуства – бойните, 16-годишният младеж вече има повече отличия, отколкото години са изминали от раждането му - над 17.
Специално пред bTV възпитаникът на клуб Ахил говори не просто за пътя си в спорта, за мъжките сълзи и за победите на татамито.
През октомври той ни направи горди, печелейки сребро от световно първенство за младежи в Южна Корея.
Началото: Когато 5 е равно на 12?
"Всичко започна в 51-о училище, в залата, когато майка ми и баща ми решиха да запишат брат ми. След това и мен, бях на пет години. Първата година не спазвах дисциплината и Венци, треньорът ми, ме изгони за известно време.
Като се върнах, ми хареса още повече и продължих да тренирам. И така 11 години, 12-а започвам", разказва Митков.
Смята, че бойното му кръщене е след всяка тренировка – той остава за спаринги с по-големите, които са му и вдъхновение, от тях научава урок след урок. Така всяка следваща битка калява духа му още повече.
Кое му носи смисъл?
"Любовта към спорта и успехите, които завоювах в абсолютно всяко състезание. И приятелите, съотборниците... Всички тези неща. Спечелих първото си злато на 10. След това 10 поредни състезания само злата и победи!"
Учител и ученик, но и приятели
Венцислав Соколов е неотлъчно до Станислав вече 12 години. "С Венци, а и с другия ме треньор - Радостин, сме като приятели след всичките тези години, много се обичаме, подкрепяме се, караме се от време на време и така...", разкрива работната атмосфера в залата Митков.
"Чувствата в залата са смесени, наистина преобладава радостта, както беше по време на самото световно първенство. Почувствахме подкрепата от всички, макар и в Корея, на прекалено много километри от дома.
Усетихме тази подкрепа в социалните мрежи. Звъняха ни през минути, за да ни честитят, да ни кажат "Гледахме ви!". След това децата в залата разпитваха "Къде е Станислав? Можем ли да го видим?", споделя пред камерата ни Соколов.
За родителите
Мигът, преди да излезе в татамито. Концентрация. Мисъл за победа..., но на първо място са те - родителите му. За тях го прави!
Отново у дома
"Очаквах няколко човека на летището, приятелите и семейството ми, но се появиха и други треньори, от други клубове, други съотборници. Бях окей, докато не видях мама, като ме прегърна, не успях да се сдържа и се разплаках. В очите на мама и тате видях гордост. И бяха много щастливи", не крие и сега вълнението си националът.
Какво се случи в Южна Корея?
"Изключително голям успех както за мен, така и за отбора ми и за цяла България. Първият такъв медал от световно първенство за юноши. Прелестно е чувството, просто уникално", връща лентата два месеца назад Станислав.
Да излезе обаче срещу представител на страната домакин на финала, при това сред общо 1700 състезатели, е затруднило още повече задачата му.
"Съдиите си го подкрепяха, той се чувстваше на собствен терен, действаше перфектно, докато аз бях неопитен. Според мен трябва да работя да стана малко по-смел, да не ме е толкова страх и да имам повече увереност.
Преди финала не си бях отпочинал, бях се притеснил от опонента и това си оказа влияние. Не играх на 100% и го оставих той да бъде диктаторът в срещата", прави анализа си таекуодистът.
Вече гледа четири години напред. Към олимпийските игри в Лос Анджелис 2028. "Това е! Не само за мен, но и за целия ми отбор. Ел Ей! И ще сме там със сигурност!"
Без спирка
Дни след като се завърна със сребро от световното в Южна Корея, Митков и отборът му заминаха за Румъния. На Dracula Open в Букурещ – ранкинг турнир той завоюва поредното си злато и девети си медал в деветия си турнир през 2024-а.
View this post on Instagram
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
