В света на гейминг индустрията, 2023 г. е годината, с която отбелязваме излизането на дълго очакваните римейкове - Dead Space и Resident Evil 4. И ако имаме късмет, може би System Shock. Три нови интерпретации на видеоигри, които излязоха преди години, които много хора смятат за любими.
Аз съм човек, който обича да играе, както стари, така и нови игри. Нямам нищо против да играя Elden Ring или Apex Legends и същевременно нещо малко по-старо като Diablo 2 или Half-Life.
Пазарът е пълен с нови неща. Но всяка година се улавям, че играя някои от игрите от детството си и все още се забавлявам. Връщането към по-старите видеоигри се дължи, както на качеството на тези игри, така и на носталгията, която изпитваме към тях.
Израснали през новото хилядолетие, много деца първоначално нямаха достъп до свои, собствени компютри. Нещата, с които трябваше да се задоволим бяха игрите, които родителите ни инсталираха.
Спомням си, че когато дойде моето време да играя, имах много ограничен избор от игри: Diablo 2, Age of Empires 2 (преди всички DLC и DLC за DLC), Индиана Джоунс, Delta Force, плюс още 2-3 неща. Днес обаче светът е друг и е съвсем в реда на нещата всяко дете да бъде оборудвано технически с персонални компютри и конзоли.
Kогато започвам мач в Age of Empires, понякога си спомням какво е било преди. Да се върна от училище и да седна да поиграя. Спомням си, че се състезавах с други деца, когато играех Need for Speed. Помня приятелите си и всички хубави моменти.
Тези стари игри като Half-Life или ранните игри Need For Speed, дори по-стари неща, като Марио, все още се играят днес не само заради емоциите, но и заради факта че те са просто добри игри. Няма заплетени механики или тежки изисквания, или дори толкова много съдържание след самата играт.
Фактът, че това са по-прости игри с по-прости цели, прави всичко да се чувства по-чисто и приятно. Half-Life например постигна революция в света на игрите със своето ниво на дизайн и история, които си остават класа и до ден-днешен. Castlevania все още се играе днес, поради същата причина – една толкова добра екшън платформинг игра.
Носталгията, която изпитвате към нещо, може да му придаде още по-голяма стойност. Цените го повече, защото имате скъпи спомени от него. Гейминг индустрията се разрасна в такива мащаби през последните няколко години, че достигна точка, в която спомените и носталгията са големи маркетингови тактики.
Проверихте ли Steam, PlayStation Store или App Store?
Колко игри се опитват да подражават на усещането за стари ретро игри?
Колко римейка се издават?
То се разраства и развива толкова много, че сега има цял пазар за "ретро" преживявания.
Емоциите са присъщи на човека. Когато учех в Англия, си спомням как един от моите професори ми разказа как сме нелогични същества в един логичен свят. Ние основаваме много от нашите действия въз основа на предпочитания и емоции.
Обичаме да ядем определена храна, защото тя ни напомня за готвенето на нашите родители. Хората гледат филми, които са излезли в тийнейджърските им години и си спомнят колко по-млади са били. Емоцията ни помага да поддържаме спомени и е, ами, просто страничен продукт за правене на неща.
Играенето на стари игри е добър начин да разберете колко много се е променила средата. Например, серията Soulsborne на From Software (която е почти по-голямата част от съвременния им каталог).
Ако започнете да играете поредицата Soulsborne, започвайки от Dark Souls чак до Elden Ring, забелязвате многото начини, по които са променили жанра. Към темите на историята, геймплеят се влива в фини неща като разлики в анимацията, ефектът на музиката.
Започвайки от началото и стигането до модерните времена наистина ви показва колко много се е променил франчайз или серия през годините и ви позволява да оценявате нещата повече.
Играенето на стари игри има носталгичен, развлекателен и образователен фактор.
Но носталгията сама по себе си нещо хубаво ли е?
Отговорът на този въпрос е:
Не, всъщност не.
Тъй като сме толкова емоционално привързани към жанр или франчайз, ние по своята същност вярваме, че имаме власт над темата. Когато се фокусирате твърде много върху емоциите, получавате нещо, наречено късогледство или по-разговорно известно като "тунелно виждане".
Свързвате старите медии с положителни емоции и спомени, които по своята същност са ценни за вас. Тъй като тези неща са ценни за вас (ако това е вашето хоби, също част от вашата идентичност), може да сте склонни да защитавате своя жанр или франчайз.
Емоциите, които изпитвате, замъгляват преценката ви и се оказва, че сте много по-прощаващи спрямо вашите любими игри и много по-критични към по-късните промени.
Това не означава, че носталгията е екстремно, универсално нещо. Тя варира от индивид до индивид и много геймъри проявяват разбиране, когато става въпрос за посочване на грешки в любимия им франчайз или игри.Но винаги остава открит един вечен въпрос: защо толкова не можем да скъсаме с миналото и винаги ни е по-мило и по-ценно от настоящето? Въпрос, който важи с пълна сила в така наречената виртуална реалност и в света на гейминга, който не е за всеки, но всеки, който веднъж попадне там, не му се иска да излезе.
