"Левски" достигна дъното. В преносен смисъл, разбира се. В буквален не е все още, но пък в нашата Първа професионална лига е трудно да разбереш кога някой се е провалил измежду пъстрото изобилие от баражи, плейофи, плейаути. Безбройни мачове, които противопоставят родните ни тимове един срещу друг до юни независимо, че остават броени дни до началото на предварителните кръгове в Лига Европа.
Няма особено време за реакция, а "Левски" изглежда ли подготвен? Коя по-точно част от драматичния спектакъл в неделя вечер на ст. "Георги Аспарухов" срещу "Верея", завършил с 22 дузпи, убеди футболната общественост, че "сините" имат място на европейската сцена.
Защо му е въобще на "Левски" да участва в предварителните кръгове на Лига Европа, ако ще играе така. Страхливо, без нужния хъс, без нужната агресия и още по-важното без нужните футболни качества. Такива, с които „сините“ впечатляваха преди години. Доминантният подход преди превръщаше тимът не просто в участник, а във фаворит във всеки мач, независимо с кого играе.
Сега картинката е съвсем различна. На сутринта след изстраданата победа над „Верея“ едва ли някой левскар е щастлив.
През съзнателния ми живот никъде по света не бях виждал вратар, който след спасена победна дузпа да спринтира с всичка сила не към феновете, не към съотборниците си, не към треньора си, а към тунела... за да си отиде засрамен.
Защото реакцията на Божидар Митрев олицетворява цялата ситуация в "Левски". Само един юноша на клуба, израснал със „синята“ идея, може да го осъзнае.
Трагикомична игра на терена, разделение по трибуните и най-вече гигантска пропаст между отбора и феновете. Пропаст, която доведе до точно тези псувни от трибуните, насочени към покойната майка на Митрев, които го разплакаха след мача.
И ако това, дами и господа, не е дъното.
Кои са двете належащи промени:
Мащабна селекция
"Левски" се нуждае от качествени попълнения на може би всеки пост без вратарския. Не трябва да се очаква, че само с юноши ще се създаде конкурентноспособен отбор. Школата на „Левски‘ все още не е от ранга на „Борусия“ Дортмунд или „Аякс“.
Играчите, които ще пристигнат на ст. „Георги Аспарухов“ е нужно да са лидери. Играчи с опит в големи мачове. Със здрав характер и кураж. Такива, които няма да ги е страх да победят "Верея" с три или с пет гола, ако имат възможност. Защото утре срещу тях няма да е старозагорският тим, а някой класен европейски гранд. И тогава какво?
Защо Роман Прохазка си извоюва капитанската лента в „Левски“? Словакът, който дори беше изгонен и впоследствие върнат на „Герена“.
Защото дори и да не е най-талантливият футболист, той има голямо сърце, което го накара да се върне тук и да се докаже. Защото е играч с опит, видял здрави мачове и битки в евротурнирите.
Прохазка научи български, обикна отбора и феновете и вече носи с гордост капитанската лента. Той е там тогава, когато "Левски" има нужда от него. Именно в това е смисълът. Нека такива чужденци да играят със синия екип. Тогава дори публиката няма да се сърди, ако има двама-трима юноши по-малко в състава.
Смяна в нагласата
Не е нормално феновете да изпращат отбора и ръководството с освирквания и викове „Оставка!“, а спортният директор на тима Даниел Боримиров след мача да отговаря спокойно, че "Левски" е играл добре и че феновете трябва да си дадат сметка, че тимът си може толкова.
Не, феновете никога няма да си дадат тази сметка. Докато подкрепят отбора с 26 титли на България и 25 Купи на страната, достигнал до Шампионската лига преди 10 години, те ще имат очаквания.
Искат да гледат как "Левски" играе красив и атакуващ футбол, а не затваря мача още от 50-ата минута при резултат 1:0.
Явно е нужно да се напомни на играчи, треньори, ръководители, че работата им не е да се снишават и оправдават, а с разум и смелост да намират правилните решения.
Такива, които ще възстановят доверието от трибуните и ще отлепят клуба от дъното. Място, което въобще не отива на обичания от милиони българи "Левски".