Страстната седмица дойде в „Левски” по-рано и в твърде неудобно време. Време разделно, както го нарекоха впоследствие. Люпко Петрович изненадващо напусна, а пространството се изпълни с декларации – коя от коя по-ненужни и безсмислени.
Но да караме подред. Колко сензационно всъщност е напускането на сръбската треньорска легенда? Ами той още не беше пресякъл Калотина в посока София, когато започнаха да го уволняват и сменят. След това го оставиха да се пържи на бавен огън, с полукомплектован отбор, с полукадърни играчи, полуполезна подготовка и полуготови да му сътрудничат колеги. Даже последното „полу” е доста пресилено. За капак му направиха и селекция, за която определението „полу” си е направо комплимент.
Та, на фона на всичко това, Люпко издържа твърде дълго. И няма какво да му се сърдят. Когато един човек, превърнал името си в марка, вижда, че е полутреньор с полуотбор, радва се на полуподкрепа от ръководството и има полудоверие от феновете (нали чухте – той бил „дал” точката на ЦСКА-София, бил близък с Ганчев, бил такъв, онакъв…), той няма как да продължи да работи.
Петрович си е направо герой. Или мазохист. Ама не трябвало да напуска преди мача с „Берое”?!? Чакайте малко, заралии да не са „Барселона”? „Левски”, ако е отбор с претенции, би трябвало да бие „Берое” на „Герена” не само без треньор, ами и без нито един човек на пейката.
Така че каква е разликата – преди или след мача? Важното е не кога, а ЗАЩО! Петрович написа причините в десет точки, които са важни за клуба като десетте божи заповеди. Ако някой ги разчете правилно, разбира се.
Само няколко щриха: ролята на треньора е напълно обезценена, селекцията се прави през главата му, играчите получават обещания, които ръководството не изпълнява, клуба вече няма никакво лоби в БФС, спират се премиите.
И всичко това при положение, че „Левски” е водач в класирането. Ами ако не беше?
Люпко през годините е свикнал да го товарят с определения като „временен”, „пожарен”, „компромисен” и т.н. Обаче човекът хем си разбира от работата, хем я върши с повече желание, отколкото много от младите си колеги, хем постига и резултати. Но и неговото търпение има някакви граници. Да те уволняват всеки ден не е лесно. Да ти сложат днес Жужо, след две седмици да ти го махнат. Да ти го заменят с Чиликов. Да ти махнат финансовия директор. Да ти сложат друг(а). Да четеш декларации. И да ти спрат премиите, защото явно много биеш. Колко хора биха издържали?
И всичко това при положение, че „Левски” е водач в класирането. Ами, ако не беше?
В „Левски” има нов собственик, ново ръководство. Естествено, те искат някакъв толеранс, за да влязат в час. Но има няколко неща, които са изключително важни. Ясно е, че Спас Русев не е взел клуба от много любов или силно желание да си пилее парите в блатото на родния футбол. „Левски” е просто допълнение към сделката за „Виваком”, в добре познатата ни Путинова схема за разпределение на големите клубове в ръцете на олигарсите. Схема, която едни хора се опитват да привнесат у нас, независимо от разликата в мащабите. Същата, благодарение на която съществува новият клуб в Борисовата градина, но да не отваряме тази тема…
Изпълнителите в нея никак не е задължително да разбират много от футбол. Обаче все пак е важно да намерят подходящите хора на подходящите позиции. Нещо, което г-н Русев до момента не изглежда да е направил. Защото, ако около него имаше добри съветници, те трябваше да му обяснят, че клуб като „Левски” не може да се управлява с декларации.
Миналата седмица ни в клин, ни в ръкав, новият финансов директор на сините г-жа Диана Иванова пусна първата. Защо и от какво беше продиктуван този жест, така и не стана ясно. Стана ясно, че е пусната декларация, която не казва нищо, без някой да я е искал. Малко като във вица за шумкарите – те се криели, ама никой не ги търсел. Та във въпросната декларация госпожата се тупа в гърдите колко обича „Левски” и дава обяснение що е то „успешен клуб”. Изкушавам се да цитирам: „Европейски облик има отбор, достигнал висини в своите резултати, интелигентно отношение при воденето на преговори, добронамереност и доверие към собствените си служители и футболисти и най-вече - към своите привърженици, защото те са и винаги са били определящи за мощта и силата на един футболен клуб”.
Два дни по-късно Иванова обяснява в съблекалнята пред футболистите, че премиите на отбора се спират. Добронамереност? Доверие? Интелигентно отношение? На кое от тези определения отговаря този мил жест към играчите и треньорите, които успяха да качат „Левски” на върха в класирането и да го задържат там седмици наред?!? И какво да си мислят гореспоменатите привърженици? Те очакваха с идването на новия собственик да потекат реки от пари и благоденствието да се възцари на „Герена”. Вместо това трябва да четат комични декларации и да разбират, че в отбора няма пари – спират се премии, играчите нямат служебни автомобили, идват на стадиона с таксита, и още, и още…
И всичко това при положение, че „Левски” е водач в класирането. Ами ако не беше?
Втората декларация обаче, направо унищожи първата по празнодумие и тотална липса на съдържание. А тя дойде директно от собственика! Вместо да даде някакъв смислен отговор на десетте точки на Люпко, Спас Русев (или приближените му) се впуска в напълно излишни, зле подредени, исторически справки за трудностите, през които е преминал „Левски”, гарнирани с високопарни, нищо не значещи изречения.
Единственото ясно в декларацията е, че „Левски” е бил предаден от Люпко Петрович минути преди мача?!? За десетте точки на „предателя” Петрович – нито дума. За многото случаи, в които самият клуб е предавал Петрович – също.
За причините, довели до този абсурд, за начина на ръководена на клуба, за трансферната и финансовата политика – нито буква, нито знак. Да не говорим за виждания за бъдещето, за излизането от ситуацията, за намерения или дори пак празни обещания - като тези за табло и козирка.
Далеч съм от мисълта, че Спас Русев е недалновиден или повърхностен – кариерата му и преминаването през трусовете на времето и историята доказват обратното. Но през последната седмица се появиха сериозни поводи за съмнение. Собственикът е длъжен да знае, че декларациите не решават проблемите, а само ги задълбочават. Не дават отговори на въпросите, а само поставят нови, още по-тежки и неудобни. Не разпръскват мъглата на неяснотата в бъдещето, а я правят още по-плътна и непробиваема.
Никой не иска от Русев или останалите шефове на "Герена" да са пред камерите всеки ден, всеки час. Но има моменти, когато това е абсолютно задължително. Например, когато те напусне треньорът, когато футболистите се чувстват обидени от отношението към тях и има опасност тази обида да прерасне в тиха (или явна) война.
А в човешките отношения няма нищо по-ценно от откровеността – проста, ясна и директна. И когато са се натрупали безброй проблеми, скрити и явни, когато доверието е поставено на карта, когато има риск с един замах да бъде затрито всичко постигнато, тогава е време за откровеност. А не за безсмислено-комично-трагични псевдодекларации, които единствено поставят въпроса – има ли въобще пилот в „синия” самолет?
Знае ли се кой капитан, кой е втори пилот, кой – борден инженер, кой – стюард и кой – обикновен пасажер? Откровеността е задължителна и по една друга, много проста причина. За разлика от тези, които гледат на клуба само като на временен пристан, средство за препитание, или чист бизнес, в България все още има много хора, за които „Левски” продължава и винаги ще бъде много повече от футболен клуб!
