Трудни времена са. Хората са затворени по къщите, душите на повечето са свити. И не се знае до кога. В момент като този решихме да ви поднасяме по малко светлина всеки ден. Кръстихме ги 5 неща, точно от толкова имате нужда, за да се усмихнете и да ви стане по-леко на сърцето. Някои ги знаете, други сте ги забравили, а трети искрено ще ви развеселят!
В годината, в която трябваше да се проведат игрите в Токио 2020, нека си припомним, че 49 българи са ставали олимпийски шампиони. Последната е Румяна Нейкова в гребането в Пекин 2008.
Кой обаче е първият?
Борецът Никола Станчев носи първото злато за родината ни от най-големия спортен форум на планетата като триумфира в кат. до 79 кг в свободния стил. Награждава го не кой да е, а председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев. Любопитното е, че Никола Станчев постига последните си три победи със задължителния според тогавашния регламент туш, защото преди това допуска загуба от японец и натрупва 5 наказателни точки.
Замисляли ли сте се, че отлагането на олимпийските игри в Токио 2020, всъщност е шанс за десетки, които все още изтърпяват наказание за допинг, да се завърнат в професионалния спорт и да се класират за изместената за следващото лято надпревара? Като например една от най-добрите българки в дългите бягания Силвия Дънекова, чиято санкция за употреба на кленбутерол изтича на 20 август тази година.
Магистрала в Истанбул. Полицейски патрул. Покрай него профучава с бясна скорост спортен автомобил. Започва луда гонка, а униформените са в потрес, защото през цялото време са убедени, че зад волана на състезателната кола няма... НИКОЙ. Когато накрая автомобилът благоволява да спре и полицаите се доближават предпазливо към мястото на шофьора, о, изненада – там, потънал в меката седалка ги очаква щангиста суперзвезда Халил Мутлу.
Сигурно допускате, че Мутлу не е много висок. Той е само 150 см, продукт е на папата на щангите Иван Абаджиев и уви, печели и трите си поредни олимпийски титли (Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004) от името на Турция, а не от това на България, в която е роден и в която израства.
Знаете ли, че преди да се захване с баскетбол и да се превърне в един от най-великите центрове в света в края на 50-те години и през 60-те години на миналия век, голямата Ваня Войнова се занимава години наред с...балет? Баща й е царски офицер, а майка й - френска възпитаничка и за нея физическите упражнения са за мъже, а не за фината й дъщеря, която се увлича по изкуствата и математиката.
И все пак, Войнова сваля пачките на 16-годишна възраст, за да се отдаде изцяло на играта, която ще й донесе европейска титла с националния отбор от Лодз 1958, КЕШ със Славия през 1959 и 1963 г., участия на три световни първенства, безброй награди и посмъртно приемане в Световната зала на славата в Ноксвил, щата Тенеси.
„В сравнение с хореографията, баскетболът първоначално ми се струваше хамалско занимание”, признава Войнова.
Ако не сте гледали фантастичния документален филм, посветен на най-добрите ни гимнастички в наше време от националния отбор, днес е идеален ден да изгледате „Мисия златно момиче” с автор Флорина Иванова. Филмът е част от поредицата на bTV Репортерите.
bTV призовава: останете си вкъщи!
