"Как научих, че родината ми е атакувана? Спях, когато моята майка ми се обади. Тя..."
Андрий Шевченко внезапно спира. Хвърля химикалката си през масата и отива до прозореца, за да събере мислите си. "Съжалявам. Не е лесно, повярвайте ми".
Гласът му все още потрепва. "Майка ми каза, че войната е започнала. Не можехме да повярваме. Бяхме шокирани".
Взривовете, стрелбата и писъците вече са част от живота на семейството на Шевченко. Майка му Любов е напуснала Киев, но остава на украинска земя. Отказва да напусне страната. Своята страна.
"Усещаш всяка бомба, защото къщата се тресе - споделя през сълзи 45-годишната суперзвезда на световния футбол, като удря по масата. - Ето това е войната сега. Намираме се в етапа, когато руснаците са обкръжили града и просто бомбардират. Не спират. Безмилостни са. Това не дава шанс на народа за хуманитарни коридори. Майка ми е там. Сестра ми е там. Чичо ми, леля ми. Братовчед ми. Приятелите ми - някои са на фронтовата линия. Те воюват за нашата родина, за нашата свобода, за правото ни на избор, за нашата чест. Ние се защитаваме. Ние се борим. Налага се. Нямаме друг изход".
Шевченко има 48 гола в 111 мача за Украйна, което го превръща в най-добрия реализатор в историята на националния отбор. След това в продължение на 5 години е селекционер на тима, като го извежда до 1/4-финалите на европейското първенство миналото лято. Бележи победната дузпа за "Милан" във финала на Шампионската лига през 2003 г. и отпразнува трофея с украинското знаме върху раменете. Андрий се гордее със синьото и жълтото.
Като всеки син, той опитва да убеди майка си да избяга през някоя граница. Тя е с влошено здраве и се нуждае от специални медицински грижи. Но остава в Украйна. Заедно с милиони други майки, бащи, синове и дъщери, които не искат да напуснат своята земя.
"Позицията на президента Зеленски е много важна. Той също можеше да си тръгне, но избра да остане. Посланието му е, че трябва да защитаваме своя дом. Това обедини украинския народ. Президентът остана и ние няма да се предадем. Когато видиш на улицата хора без ръце, които опитват да спрат танк... Ще се браним докрай. Русия не е добре дошла".
Самият Шевченко се намира в библиотека близо до Отършоу във Великобритания. Разговаря със своя приятел от 15 години Джейми Реднап - бивш английски национал, който има своя рубрика в "Дейли Мейл". Получава поредния въпрос - как обяснява ситуацията на четиримата си синове.
"Просто им казвам истината. Това е единственият правилен начин. Много съжалявам за журналистите, които губят живота си. Тези на фронтовата линия опитват да кажат истината на света и ги убиват. Трудно е за всички в моето семейство, но знаем колко трудно е и за хората в Украйна, които постоянно се страхуват за живота си".
"Украйна е независима страна само от 30 години. По същото време аз започвах с футбола. От първия ден се гордея, че съм украинец и няма как някой друг да диктува съдбата ни".
Този "някой друг" е руският президент Владимир Путин. Андрий отказва да произнесе името му до края на интервюто. Носителят на "Златната топка" разговаря почти всеки ден с кмета на Киев Виталий Кличко. Предлага убежище за бежанците чрез кампания, наречена "Изиграй своята роля". Целта е набирането на минимум 2 милиона паунда. Съпругата му Кристен също помага активно.
"Невероятно е как светът застана зад Украйна и показва своята солидарност. Това означава много за всички нас. За украинците, останали у дома, е важно да знаят, че не са сами".
На стената на библиотеката се разчита уместен цитат на Уинстън Чърчил. "Ако минаваш през ада, продължавай напред".
Шевченко има безброй приятели от Русия във футбола. Съотборници, съперници, дори бивш работодател в лицето на Роман Абрамович. "Както казах в самото начало, не вярвах, че това може да се случи. Не мисля, че нашата връзка някога отново ще бъде същата. Но знам също така, че много руснаци искат войната да спре".
"Моето послание към руските ми приятели винаги е едно и също - излезте и протестирайте. Знам, че не е лесно. В Русия дори е опасно. Но единственият начин да се спре войната е да се казва истината. Повечето хора там просто не я знаят".
"Абсолютно подкрепям изваждането на руските спортисти от международните състезания, защото войната продължава. Трябва да окажем натиск. Руският президент - не искам да произнасям името на това нещо - използва определението "специална операция". Това не е специална операция. Това е убийство на невинни. Това са обсадени хора. Това са бомбардирани градове".
Часове преди интервюто Шевченко е разговарял с Андрий Ярмоленко - украинецът, който донесе победата на "Уест Хем" над Севиля в Лига Европа. "Винаги призовавам момчетата да продължават да играят. Те представят своята страна и това е страхотно послание. Целият спорт е обединен срещу войната. Това е посланието и на моята кампания - правете каквото можете. Моля, не спирайте да говорите за Украйна. Ако подкрепяте украинските спортисти, подкрепяте всички нас".
И ако повечето футболни фенове действително подкрепят Украйна, тези на "Челси" скандираха името на Роман Абрамович. Руският бизнесмен наля милиони в клуба и го изведе до върха. Шевченко, който игра за тима между 2006 и 2009 г., не иска и "Челси" да се окаже жертва на войната.
"Историята, която този клуб изгради, не може да бъде заличена. Феновете обичат своя отбор. Знам, че моментът е труден. Искам само едно - да се върне мирът в моята родина. Да спрат убийствата на деца. Всички знаем, че войната е жестока. Но ние не можем да търпим това".
"Аз съм баща на четири деца. Ти си баща на три деца, Джейми. Умират невинни деца. Без причина. За това работя - да спра тази война. Война напълно безпричинна".
Популярен цитат на Бил Шенкли гласи, че футболът не въпрос на живот и смърт, а нещо много повече. Днес обаче Шевченко не се притеснява за красивата игра, докато в страната му се случва нещо толкова грозно.
Андрий е роден в село близо до Киев. Разказва история от детството си със своя баща Николай, служил като танкист в армията на СССР. "Когато Чернобил избухна, режимът запази всичко в тайна. Но баща ми знаеше какво става. Донесе у дома уред за измерване на радиацията. Играех футбол на детската площадка. Ритнах топката и тя се озова на покрива. Намерих начин да се кача и там имаше шест или седем топки. Джакпот, помислих си аз. Взех три, а останалите бяха за приятелите ми. Когато се прибрах, баща ми ги тества за радиация. Показанията бяха страшно високи. Наложи се да ги изгорим. Това е истинска история".
"Всяка секунда от началото на войната едно украинско дете става бежанец. Всяка секунда! Баща ми беше корав мъж. Обстоятелствата направиха украинския народ много корав".
Тарас Шевченко е най-великият поет на Украйна. Негов бюст гледа към останките на разрушената кула в Бородянка. В стихотворението "Кавказ" той пише: "Душата ни никога няма да загине. Свободата не познава смъртта".
Андрий Шевченко знае тези стихове. Той свежда поглед и мисли за тях. "Това е посланието, което е в нашите сърца от дълго, дълго, дълго време".
Мобилният му телефон започва да вибрира. Обаждането е от Украйна - едно от стотиците, които получава всеки ден. "Съжалявам. Трябва да вдигна. Всичко добро"!
През януари – сякаш толкова отдавна - Шевченко беше треньор на италианския "Дженоа". Може би един ден отново ще крачи край страничната линия и ще изучава тактиката на съперниците. Но не и докато в родината му бушува война.
